Джордж Мартин - Огън и кръв

— Би трябвало да подложим всеки техен мъж на меча — заявила нейно благородие — и да продадем техните жени и деца на търговците на роби на изток. Нека чайките и раците владеят онези презрени скали.

Дъбов юмрук не давал и дума да става, но за да угоди на домакините си, все пак се съгласил Морския лъв, Лео Костейн, да остане в Ланиспорт с една трета от флотата, докато Ланистър, Фарман и другите владетели на Запада могат да построят отново достатъчно свои военни кораби, за да се защитят срещу всяко завръщане на железните. После вдигнал отново платната и повел остатъка от флотата си обратно в морето, за да се върне откъдето дошъл.

За пътуването му към дома не се налага да говорим много. Близо до устието на Мандър флотата на Редвин най-после била видяна, забързана на север, но обърнали, след като споделили трапезата на лорд Веларион на „Лейди Бела“. Негово благородие направил кратко посещение на Арбор, като гост на лорд Редвин, и по-дълго в Староград, където подновил приятелството си с лорд Лайънъл Хайтауър и лейди Сам, седял с писари и майстери от Цитаделата, за да могат да опишат подробностите по пътешествието му, почетен бил от управителите на седемте гилдии и получил отново благословия от Върховния септон. Отново плавал покрай сухите пустинни брегове на Дорн, като този път поел на изток. Принцеса Алиандра се зарадвала от връщането му в Слънчево копие и настояла да изслуша всяка подробност от приключенията му, за яд на нейните братя и ревниви ухажори.

Точно от нея лорд Дъбов юмрук научил, че Дорн се е включил във Войната на Дъщерите, като сключил съюз с Тирош и Лис срещу Ракалио Риндун… и тъкмо в нейния двор в Слънчево копие, по време на пира на Девичия ден (същия ден, в който хиляда девици минавали на парад пред Егон III в Кралски чертог), към негово благородие се приближил някой си Дразенко Рогари, един от емисарите на Лис в двора на Алиандра, и го помолил да поговорят насаме. Любопитен, лорд Алин се съгласил да го изслуша и двамата излезли на двора, където Дразенко се навел толкова близо, че негово благородие казал: „Уплаших се, че искаше да ме целуне“. Вместо това той изшепнал нещо на ухото на адмирала, тайна, която променила хода на историята на Вестерос. На следващия ден лорд Веларион се върнал на „Лейди Бела“ и дал заповед да вдигнат платна… към Лис.

Причините му, както и преживяното от него в Свободния град, ще разкрием като му дойде редът, но засега нека отново върнем своя поглед на Кралски чертог. Надежда и добро чувство се възцарили над Червената цитадела в зората на новата година. Макар и по-млада от предшественичката си, кралица Денера била по-щастливо дете и слънчевият ѝ нрав до голяма степен разсеял меланхолията на краля… за известно време поне. Егон III вече го виждали по-често из двора, отколкото преди, и дори напуснал замъка по три повода, за да покаже на невястата си гледките, които градът предлагал (въпреки че отказал да я заведе до Драконовата яма, където младият дракон на лейди Рена, Утро, направил леговището си). Негова милост като че ли придобил нов интерес към обучението си, а Гъбата често пъти бил викан да забавлява краля и кралицата на вечеря („Звънът на смеха на кралицата бе като музика за този глупак, толкова сладка, че дори кралят понякога се усмихваше.“) Дори Гарет Лонг, презреният учител по оръжия на Червената цитадела, забелязал промяна.

— Вече не се налага да бием момчето копеле толкова често като преди — казал той на Ръката. — На момчето никога не му липсваше сила, нито бързина. Сега най-сетне показва и някакво скромно умение.

Новият интерес на краля към света се разпрострял дори до управлението на кралството му. Егон III започнал да присъства на съвета. Макар да проговарял рядко, присъствието му обнадеждило Великия майстер Мункун и изглежда радвало лорд Мутън и лорд Роуан. Сир Марстън Води от Кралската гвардия обаче изглеждал недоволен от участието на Негова милост, а лорд Пийки го приемал като упрек. Винаги когато Егон се осмелявал да зададе въпрос, казва ни Мункун, Ръката настръхвал и го обвинявал, че губи времето на съвета, или го уведомявал, че такива важни проблеми са неразбираеми за едно дете. Не е изненадващо, че скоро Негова милост започнал да отсъства от заседанията, както преди.

Кисел и мнителен по характер, и обладан от самонадеяна гордост, Ънуин Пийки бил крайно нещастен човек към 134 г. СЗ. Балът на Девичия ден бил унижение за него, а отхвърлянето от краля на дъщеря му Мириел в полза на Денера приел като лично оскърбление. Никога не харесвал лейди Бела, а вече имал причина да изпитва неприязън и към Рена; и двете, както бил убеден, действали против него, най-вероятно по заръка на съпруга на Бела, наглия и бунтовен Дъбов юмрук. Близначките съзнателно и с преднамерена злоба осуетили плановете му да осигури наследството, казвал той на верните си хора, и уреждайки кралят да вземе за съпруга шестгодишно дете, били гарантирали детето, което носела Бела, да бъде следващото поред за Железния трон.