Джордж Мартин - Огън и кръв

— Ако детето е момче, Негова милост изобщо няма да живее достатъчно дълго, за да остави наследник от своята плът — казал Пийки веднъж на Марстън Води, в присъствието на Гъбата.

Скоро след това Бела Веларион легнала на родилното ложе и родила здраво бебе момиче. Нарекла детето Лена на майка си. Но дори и това не успокоило за дълго Ръката на краля, защото по-малко от две седмици по-късно предните елементи на флотата на Веларион се завърнали в Кралски чертог и донесли загадъчно послание: Дъбов юмрук ги изпратил напред, докато той самият отплавал за Лис, за да осигури „безценно съкровище“.

Тези думи разпалили подозренията на лорд Пийки. Какво било това съкровище? Как възнамерявал лорд Веларион да го „осигури“? С меч? Война ли се канел да започва с Лис, както направил с Браавос? Ръката пратил безразсъдния млад адмирал около целия Вестерос, за да отърве двора от него, а той сега щял отново да им се изсипе, „прогизнал от незаслужено одобрение“, и може би с огромно богатство също така. (Златото винаги било болезнен проблем за Ънуин Пийки, чийто дом бил земя бедна, богата на камък и пръст, и гордост, но хронично бедна откъм пари.) Простолюдието гледало на Дъбов юмрук като на герой, знаел негово благородие, мъжът, който унизил гордия Морски лорд на Браавос и Червения кракен на Пайк, докато той самият бил осмиван и руган. Дори и в Червената цитадела имало мнозина, които се надявали, че регентите биха могли да махнат лорд Пийки като Ръка на краля и да го заменят с Алин Веларион.

Възбудата, предизвикана от завръщането на Дъбов юмрук, била осезаема обаче, тъй че единственото, което Ръката можел да прави, било да кипи отвътре. Когато платната на „Лейди Бела“ били видени във водите на залива Черна вода, с останалото от флотата на Веларион, изникващо от утринните мъгли зад нея, всяка камбана в Кралски чертог закънтяла. Хиляди се струпали на градските стени, за да поздравят героя, точно както сторили в Ланиспорт половин година преди това, а други хиляди се втурнали през Речната порта и се наредили по бреговете. Но когато кралят изразил желанието да иде на кейовете „да благодаря на моя зет за службата му“, Ръката го забранил, като настоял, че нямало да е редно Негова милост да иде при лорд Веларион, че адмиралът трябвало да дойде в Червената цитадела и да се преклони пред Железния трон.

В това, както и по въпроса с годежа на Егон за Мириел Пийки, лорд Ънуин се оказал надмогнат от другите регенти. Въпреки енергичните му възражения крал Егон и кралица Денера слезли от замъка на своята носилка, придружавани от лейди Бела и новородената ѝ дъщеря, сестра ѝ лейди Рена с нейния лорд съпруг Корвин Корбрей, Великия майстер Мункун, септон Бернард, регентите Манфрид Мутън и Тадеус Роуан, рицарите от Кралската гвардия и много други видни особи, нетърпеливи да посрещнат „Лейди Бела“ на пристанището.

Утрото било светло и студено, съобщават ни хрониките. Там, пред очите на десетки хиляди, лорд Алин за първи път видял своята дъщеря Лена. След като целунал лейди съпругата си, той взел детето от нея и го вдигнал високо, за да го види цялото множество, а радостните възгледи заехтели като небесен гръм. Чак тогава той върнал момиченцето в ръцете на майка му и прегънал коляно пред краля и кралицата. Кралица Денера, прелестно зачервена и съвсем мъничко заекваща, окачила на врата му тежка златна верига, обсипана със сапфири, „с-сини като морето, където милорд спечели своите п-победи“. После крал Егон III повелил на адмирала да стане с думите:

— Радваме се, че се върнахте невредим у дома, братко.

Гъбата казва, че Дъбов юмрук се засмял, когато се изправил.

— Ваше величество — отвърнал той, — вие ме почетохте с ръката на вашата сестра и аз съм горд да бъда ваш брат по брак. Все пак никога не мога да бъда ваш брат по кръв. Но има един, който е.

После, с пищен жест, лорд Алин подканил да пристъпи напред съкровището, което докарал от Лис. От „Лейди Бела“ слязла бледолика млада жена с ненадмината красота, ръка за ръка с момче в пищно одеяние, почти на възрастта на краля, лицето му било скрито под качулката на извезаното му наметало.

Лорд Ънуин Пийки не можел повече да се сдържи.

— Кой е това? — извикал той навъсено и се избутал напред. — Кой си ти?

Момчето отметнало качулката си. Когато слънчевата светлина заблещукала по сребристозлатната коса отдолу, крал Егон III започнал да плаче и се хвърлил към това момче, и го прегърнал пламенно. „Съкровището“ на Дъбов юмрук бил Визерис Таргариен, изгубеният брат на краля, най-малкият син на кралица Ренира и принц Демън, смятан за мъртъв след Битката при Гърлото и липсващ от близо пет години.