Джордж Мартин - Огън и кръв

Оттатък морето Войната на Дъщерите най-сетне стигнала до своя край. Ракалио Риндун побягнал на юг към Островите на Базилиска с останалите си поддръжници; Лис, Тирош и Мир разделили Оспорваните земи; а дорнците наложили господство над повечето от Каменните стъпала. Мирците понесли най-големите загуби в тези нови поделби, докато архонтът на Тирош и принцесата на Дорн спечелили най-много. В Лис древни домове пропаднали и много знатни магистри били свалени и разорени, докато други се издигнали и сграбчили юздите на властта. Главни между тях били Лисандро Рогари и неговият брат Дразенко, архитект на Дорнския съюз. Връзките на Дразенко със Слънчево копие и на Лисандро с Железния трон направили Рогарите фактически принцове на Лис.

Към края на 134-та СЗ някои се опасявали, че можело скоро да завладеят и Вестерос. Тяхната гордост, богатство и мощ станали тема за приказки в Кралски чертог. Започнали да шепнат за техните коварства. Лото купувал хората със злато, Рогерио ги изкушавал с благоуханна плът, Моредо ги плашел към покорство със стомана. Но братята не били нещо повече от кукли в ръцете на лейди Лара; тъкмо тя и нейните странни богове дърпали конците им. Кралят, малката кралица, младият принц… те били само деца, слепи за ставащото около тях, докато Кралската гвардия и златните плащове, и дори Ръката на краля били купени и продадени.

Или поне така се говорело. Като всички приказки, и в тях имало някаква истина, добре примесена със страх и лъжа. В това, че лисенците били горди, алчни и амбициозни, не може да има съмнение. Че Лото използвал своята банка и Рогерио своя бардак, за да печелят приятели за каузата си, се разбира от само себе си. Но в крайна сметка те много малко се различавали от мнозина други лордове и лейди от двора на Егон III, всички от които се домогвали до власт и богатство по свой начин. Макар и по-успешни от своите съперници (за известно време поне), лисенците били само една от няколкото фракции, надпреварващи се за влияние. Ако лейди Лара и братята ѝ били вестероси, би могло да будят възхищение и почит, но техният чуждоземен произход, чуждоземни порядки и чуждоземни богове ги превърнали в обект на недоверие и подозрение.

Мункун нарича този период Възхода на Рогарите, но този термин се използвал само в Староград, сред майстерите и архимайстерите на Цитаделата. Хората, живели през него, го наричали Лисенската пролет… защото пролетта наистина била част от това. В началото на 135-та СЗ Конклавът разпратил белите си гарвани от Староград, за да възвести края на една от най-дългите и жестоки зими, които Седемте кралства били познавали.

Пролетта винаги е сезон на надежда, прерождение и обновление и пролетта на 135 г. СЗ не била по-различна. Войната в Железните острови приключила, а лорд Креган Старк на Зимен хребет заел огромна сума от Желязната банка на Браавос, за да закупи храна и зърно за гладуващото си простолюдие. Само в Долината боевете продължавали. Разгневен от отказа на претендентите Арин да дойдат в Кралски чертог и да предоставят спора си на преценката на регентите, лорд Тадеус Роуан пратил хиляда мъже в Града на гларуса под командата на своя колега регент сир Корвин Корбрей, за да възстанови кралския мир и да реши проблема с наследяването.

Междувременно Кралски чертог преживял период на благоденствие, какъвто не бил виждан от много години, в не малка част благодарение на дома Рогари от Лис. Банка Рогари изплащала щедри лихви на всички пари, депозирани при тях, което карало все повече лордове да доверяват златото си на лисенците. Търговията също процъфтявала, докато кораби от Тирош, Мир, Пентос, Браавос и особено Лис изпълвали кейовете покрай Черната вода и разтоварвали коприни и подправки, мирска дантела, нефрит от Карт, слонова кост от Соториос и много други странни и удивителни неща от краищата на земята, включително луксозни стоки, рядко виждани в Седемте кралства преди.

Други пристанищни градове взимали дял от изобилието; Дъскъндейл, Девиче езеро, Градът на гларуса и Бял пристан също преживели търговски бум, както и Староград на юг, и дори Ланиспорт на Морето на залеза. На Дрифтмарк градчето Хъл преживяло възкресение. Десетки нови кораби били построени и пуснати на вода, а майката на лорд Дъбов юмрук уголемила търговските си флотилии и започнала работа над разкошно имение с изглед към пристанището, което Гъбата нарекъл Къщата на Мишката.

Оттатък Тясното море самият Лис процъфтявал под „кадифената тирания“ на Лисандро Рогари, който си приписал титлата Първи пожизнен магистър. А когато неговият брат Дразенко се оженил за принцеса Алиандра Мартел от Дорн и бил обявен от нея за принц консорт и лорд на Каменните стъпала, възходът на дома Рогари достигнал своя връх. Хората започнали да говорят за Лисандро Великолепния.