Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Лоркан редуваше ударите си - ту я нападаше с огън, ту с черна като нощта смърт.

Майев свъси тъмни вежди.

Елин запрати насреща й огнена стена, която я отблъсна още крачка назад.

- Той обаче има сметки за разчистване с теб.

Майев изцъкли очи и понечи да се обърне. Но не беше достатъчно бърза.

Фенрис изчезна от мястото, където бе коленичил, и изникна точно зад нея.

Гоодрин лумна в ярки пламъци, когато го заби в гърба й.

Право в тъмното й сърце.

Тъмната кръв на Майев плисна по снега. Тя се свлече на колене и задращи с пръсти по огненото острие, щръкнало през гърдите й.

Фенрис я заобиколи, оставяйки меча забит в гърба й, и се изправи до Елин.

Елин доближи кралицата. Около двама им с Роуан се въртяха живи въглени.

Майев оголи зъби и изсъска, мъчейки се напразно да извади острието от гърдите си.

- Махни го!

Елин просто обърна очи към Лоркан.

- Искаш ли да й кажеш нещо?

Той се усмихна мрачно, наблюдавайки как елфите и Вълчото племе се вихрят срещу паяците.

- Да живее кралицата!

Елфическата кралица на Запада.

Майев изръмжа. Но не с гърло на елф, нито на човек. А на Валг. Чист, неприкрит Валг.

- Я, кой реши, че е време да зареже преструвките?! - отбеляза Елин.

- Ще отида доброволно там, където си избрала да ме прокудиш - изсъска Майев. - Само извади меча!

- Независимо къде? - попита Елин и пусна ръката на Роуан.

Раздялата с магията му, със силата му я удари така, сякаш се гмурваше в леденостудено езеро.

Но и нейната й стигаше.

Не магия, не и толкова велика като преди, а сила, по-могъща, по-дълбока от нея. Огнено сърце - така я бе наричала майка й.

Не заради дарбата й. Никога заради дарбата й.

Майев изсъска отново, дращейки с пръсти острието, щръкнало от гърдите й.

Елин обгърна ръката си в пламъци и я подаде на валгската кралица.

- Избягала си тук от съпруг, когото не си обичала. От свят, който не си обичала.

Майев застина, оглеждайки ръката на Елин. Новите мазоли по нея. И потрепна -потрепна от болка заради острието, пронизало сърцето й, без да я убие.

- Да - промълви накрая.

- Но обичаш този свят. Обичаш Ерилея.

Тъмните очи на Майев се плъзнаха от Елин към Роуан и Лоркан.

- Да. Доколкото съм способна на обич.

Елин задържа ръката си протегната към нея. Не отдръпна предложението си.

- И ако реша да те прокудя, ще отидеш, където и да те изпратим? И повече никога няма да тормозиш нито нас, нито когото и да било друг?

- Да - озъби се Майев, поглеждайки с болезнена гримаса неунищожимия меч, пробол сърцето й.

После сведе задъхано глава и пое протегнатата ръка на Елин.

Елин пристъпи към нея. И нахлузи нещо на единия пръст на Майев.

Накрая прошепна в ухото й:

- Тогава върви в ада!

Майев се дръпна назад, ала твърде късно.

Твърде късно, защото златният пръстен - пръстенът на Силба, на Атрил - вече сияеше върху бледата й ръка.

Елин отстъпи назад към Роуан, а Майев запищя.

Запищя, вдигнала лице към тъмното небе, към звездите.

Майев не искаше пръстена за защита срещу Валгите. Не, тя самата беше Валг. Искаше го, за да не го притежава никой друг.

Елида го бе дала на Елин не за да погуби с него валгската кралица, а за да я пази. А Майев никога нямаше да познае тази велика сила: приятелството.

Именно това бе попречило на кралицата да се превърне в огледало. Това бе спасило Елин и кралството й.

Майев се загърми, а Голдрин продължаваше да гори със светлина, същата като тази на ръката й.

Пръстенът правеше носителя си недосегаем от Валгите. На тях пък действаше като отрова.

Майев изкрещя толкова пронизително, че светът се разтърси.

Всички наоколо просто стояха сред сипещия се сняг и я гледаха със студени лица.

Ставаха свидетели на смъртта й в името на онези, които бе унищожила.

Майев се замята в мъчителни конвулсии, раздирайки плътта си. Бледата й кожа започна да се бели като стара боя.

Да разкрива малко по малко съществото под измамния облик, който сама си бе създала.

Елин просто надзърна към Роуан, към Лоркан и Фенрис с притаен въпрос в очите.

Роуан и Лоркан кимнаха. Фенрис мигна веднъж. Жестоко раненото му лице още кървеше.

Елин пак доближи пищящата кралица, съществото под кожата й. Мина зад нея и изтръгна Голдрин от тялото й.

Майев, се свлече върху калния сняг, но пръстенът не спираше да я разкъсва отвътре.

Елин вдигна Голдрин над главата си и кралицата впи тъмни, ненавистни очи в нея. Елин само й се усмихна.