Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

- Казах им, че за теб ще се погрижа лично - продължи Елин и Роуан се засмя, - но паяците... О, паяците са за тях. Май от доста време чакат да им отмъстят. На вещиците от Железни зъби също. Подочух, че през последните десет години ълтоногите не са били твръде мили с онези, принудени да живеят в животинския си облик.

Елин изпрати лъч светлина. Друг сигнал не им беше потребен.

За народ, поискал едно-единствено нещо в замяна, когато Елин ги помоли да се включат в последната битка: да се върнат в Оринт. Да се върнат след десетилетно спотайване в горите.

Пламъкът й затанцува по бойното поле. И изгубените терасенски елфи заедно с легендарното Вълчо племе, което ги бе приело и бранило, се втурнаха през отворените портали. Връхлитайки нищо неподозиращите моратски редици.

Майев бе пребледняла като мъртвец. И пребледня още повече, когато просветна магия и паяците започнаха да падат убити, със секнати от астерионски мечове писъци на изумление.

Ръката на Роуан стисна нейната и Елин вдигна очи към вречения си. Но той бе вперил поглед във Фенрис. Все още обвит в тъмната сила на Майев.

Още лежеше върху снега, ронейки мълчаливи, нестихващи сълзи по окървавеното си лице.

Елин потърси онези нишки от сърцето и душата си през грохотната сила на Роуан.

ПоглеДни ме! Безмълвната й команда отекна по връзката й с кръвната клетва на Фенрис.

Погледни ме!

- Сигурно сега си въобразявате, че можете да ме унищожите по зрелищен начин -каза Майев на двама им с Роуан, докато тъмната й сила се надигаше като вълна. - Все пак на вас съм навредила най-много.

ПоглеДни ме!

Фенрис извърна изнурено лице към нея и очите му я погледнаха незрящо. Но се избистряха лека-полека.

Елин мигна четири пъти. Тук съм, с теб съм.

Той не й отговори.

- Проумявате ли какво е валгска кралица? - попита ги Майев с триумфално изражение, въпреки че отдавна изчезналите елфи и Вълчото племе атакуваха войската й. - Аз съм безкрайна и вечна като морето. Ераван и братята му ме издирваха заради силата ми. - Магията й я обгръщаше като черна аура. - Харесва ти да се наричаш Богоубийца, нали, Елин Галантиус? Но боговете бяха просто горделиви същества, заключени в този свят. Непонятни за човешкото ти съзнание твари. - Тя разпери ръце. -Аз съм бог.

Елин отново мигна на Фенрис, докато силата на Роуан се събираше във вените й, готвейки се за първия им и последен

удар, докато тази на Лоркан се надигаше до тях. Но Елин продължи да мига на Фенрис, взирайки се в полупразните му очи.

Тук съм, с теб съм.

Тук съм, с теб съм.

Една кралица му го казваше. На тайния им, безмълвен език. Думи, които си бяха повтаряли един на друг през онези непоносими часове на изтезания.

Не беше сам.

Не беше сам тогава, не остави и нея сама.

Верандата в Доранел и окървавеният сняг пред Оринт се сляха в една картина и потрепнаха пред очите му.

Тук съм, с теб съм.

Майев стоеше пред Елин и Роуан, обвита в огнена мощ. Пред Лоркан, чиято тъмна дарба го обгръщаше като сянка. Елфи - толкова много елфи и вълци, някои яхнали зверовете, се изсипваха на бойното поле през дупки в небето.

Значи планът беше сработил. Налудничавият им план, отреден за мига, когато всичко отидеше по дяволите, когато не им останеше нищо друго.

Силата на Майев обаче продължаваше да се надига.

Елин още го гледаше, теглеше го с очи. Издърпваше го от обляната в кръв веранда. Към тяло, треперещо от болка. И лице, което пареше, пулсираше.

Тук съм, с теб съм.

Фенрис й отвърна на техния език. Мигна само веднъж.

Да.

А когато тя помръдна очите си отново, той разбра сигнала й.

Елин погледна Роуан. Той вече й се усмихваше. Съзнавайки каква можеше да е съдбата им.

- Заедно - пророни тя.

Той погали с палец нейния. В знак на любов, за сбогом.

Сетне двамата избухнаха.

Пламък, нажежен до бяло и толкова ослепителен, рукна с тътен към Майев.

Но тъмната кралица го очакваше. Две вълни от мрак се извисиха към небето и се спуснаха като водопади към тях.

Спря ги щит от черен вятър. Отблъсна ги.

Елин и Роуан атакуваха наново - светкавично като змия. Сгрели и копия от пламък накараха Майев да отстъпи назад. С крачка, а после и втора.

Лоркан я нападна от едната страна, принуждавайки я да отстъпи още.

- Бих казала - подхвана задъхано Елин, мъчейки се да надвика възхитителния грохот на магията, течаща в нея, нестихващата песен на двама им с Роуан, - че не си навредила най-много на нас.