Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Той хвана ръката ми, извъртя я настрани, после издърпа бавно, докато рамото ми не щракна обратно на мястото си. Остър спазъм ме разтърси, после облекчение. Беше мигновено, но след като тази болка я нямаше, онази в крака ми се беше увеличила.

— Добре, сега глезените ми.

Той метна сакото си върху раменете ми, после ме положи обратно към земята и коленичи пред мен. Отне му повече време да свали дебелия кабел от глезените ми, а аз все още бях замаяна, така че се държах здраво за парапета, докато той работеше.

— Чарли, той дали…? — Той потърка лицето си с ръка, после ме хвана за брадичката. — Той насили ли те?

Бях малко изненадана, че този старши детектив би използвал такъв архаичен език за такова отвратително деяние.

— Не — казах, дишането ми се накъса. — Опита се, но не стигна далеч.

Чичо Боб изпусна бавно въздух.

— Чарли, какво, по дяволите?

Но ми беше дошло до гуша от коравата Чарли. Коравата Чарли отиваше на почивка. Бях готова да бъда малкото момиченце, което учеше да кара колело. Онова, което водеше на риболов всяко лято. Онова, на което обясняваше за секса, но това не беше съвсем по негова вина. Бях нападнала запасите му от порно, когато бях на десет. Хвърлих се напред и обвих ръце около врата му. Той задържа главата ми до себе си, вероятно страхувайки се да не ме нарани, и ме държа здраво.

— Сър? — каза полицаят. Той се беше покатерил на моста и ни чакаше. — Съдебният лекар може да се забави два часа, но линейката е на път. Мога ли да ви донеса нещо?

— Не, благодаря, полицай. Ако можеш да отцепиш района, ще съм благодарен.

— Да, сър.

Той сведе поглед към мен.

— Това може да заболи — каза той, изражението му беше изпълнено със съжаление.

— Всичко е наред. — Задържах ръцете си обвити около врата му.

Възможно най-внимателно, чичо Боб ме вдигна на ръце и ме понесе надолу към джипа си. Полицаят се втурна да помогне и асистира при маневрирането ни надолу по стръмния склон към пътя.

— Кракът ти счупен ли е? — попита той, след като ме настани на пасажерското място.

— Не знам. Боли. Но искам да си ида вкъщи.

— Добре, след като парамедиците те прегледат. Кой беше този тип?

— Мъжът от онази вечер в бара. Онзи, който изблъска Куки. Той се блъсна в мен — казах, докато клепачите ми се затваряха. — Щеше да убие жена си.

Остатъкът от вечерта беше мазало. Чичо Боб искаше да се обади на Куки, но отказах да го оставя да я събуди. Тя щеше да бъде бясна сутринта, но щеше да го преживее. Винаги успяваше. Парамедиците продължаваха да настояват да отида в болница, но аз отказах, дори когато чичо Боб заплаши, че ще накара да ме арестуват. Трябваше да му напомня, че не бях като останалите момичета в парка. Щях да се излекувам за дни. Той искаше да направят рентгенова снимка на крака ми, но имах чувството, че ако наистина беше счупен, нямаше да мога да отпусна тежестта си върху него. Така че той направи снимки на гърба ми и на другите наранявания заради доклада си, после ме откара у дома.

Дори ме отнесе нагоре по стълбите до втория етаж.

Може би трябваше за известно време да спра да му създавам неприятности. Може би за ден или два. Когато го попитах за Мизъри, той поклати глава. Моята Мизъри. Какво щях да правя без нея?

Така че, пребита и смачкана, лежах свита в леглото с много разтревожената Фейт под него и с много разярения Рейес седнал на пода до него, гърбът му бе облегнат на стената, краката му бяха свити, ръцете му бяха отпуснати върху коленете, а очите му следяха всяко мое движение. Всяко мое вдишване. Беше ни чул да идваме и моментално се бе озовал до вратата ми. Беше изгледал злобно Чибо, но чичо ми, като същински кавалер, не възрази. Изглеждаше облекчен, че има кой да ме наглежда, след като настоях да си отиде у дома и да си почине.

И понеже исках душ повече отколкото исках следващата си чаша кафе, не можах да се справя. Нямах енергия. И ме беше страх, че ще боли. Така дойде утрото, чаршафите ми щяха да миришат на бензин, макар че повечето изгоря, а цялата стая щеше да има силна, остра миризма.

Можех да усетя гнева на Рейес, нагорещена до червено ярост точно под стоманения му външен вид. Вероятно искаше да прекърши гръбнака на Тайдуел. Със сигурност имаше разрешението ми, не че щеше да му бъде от някаква полза. Но пък беше изпратил Гарет в ада и после го беше измъкнал от там. Докъде точно се простираха силите му?

Но не това сънувах, докато спах. Сънувах огън. Сънувах Ким и скорошното й хоби. Сънувах Тайдуел и решението му да ме изгори жива. И сънувах мъжа, който седеше до мен. Неговият огън. Огньовете, в които е бил създаден. Колко горещи трябва да са били, за да създадат такова удивително създание? Колко ярка е била първата искра?