Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Стегнах се, когато тя потече по разрезите на гърба ми. Кой да знае, че катарамата на колана може да причини такива щети? След момент осъзнах, че ноктите ми се впиваха в плътта му. Той изглежда не възразяваше, но аз се отпуснах и разхлабих хватката си като се потопих повече във водата. Той взе сапуна и започна да сапунисва ръцете си. Би трябвало да съм засрамена, но не бях. Докосването му беше толкова нежно, докато ме миеше, големите му ръце обхождаха тялото ми и все пак нямаше нищо сексуално в ласките му. Този път беше грижовно, а не изискващо. Беше лекуващо, а не очаквателно. Той ме положи назад и с масажиращи движения втри шампоан в скалпа ми, изплакна, после ме вдигна от водата.

Почувствах се хиляда пъти по-добре. Миризмата на бензин беше отслабнала и бе заменена от свежа, плодова смес от аромати. Силата от жертвите на Саул препускаше в мен, докато Рейес ме подсушаваше, уви ме с одеяло и ме остави да лежа върху Софи, докато той смени чаршафите ми. Бегло си спомням как бях отнесена обратно в стаята ми, бях пъхната между чисти чаршафи, беше ми дадено някакво обезболяващо.

Единственото нещо, което изглежда не се променяше, бе, че когато бях ранена, бях много сънлива. Колкото по-тежки бяха нараняванията, толкова повече ми се спеше. Така че проспах целия следващ ден, събуждайки се само за да дам на чичо Боб основата на онова, което щеше да се превърне в показанията ми — минус цялото нещо с почти изнасилването, за което все още не можех да говоря — и за да поприказвам с много притеснената Куки, която се кълнеше, че никога, никога, никога няма да ми прости, че не съм я събудила.

Но всеки път, когато се събудех, Рейес беше там, седящ до стената до мен, държейки ме за ръка и давайки ми пространство, за да се лекувам. Артемида също ме държеше под око. Буквално. Главата й постоянно стоеше настанена някъде по тялото ми, а това нещо трябва да тежеше около 13 килограма. Фейт стоеше под леглото ми, а аз се чудех как се справяше. Всичките й приятелки бяха преминали отвъд, но когато се опитах да говоря с нея за това, тя поклати глава, изписа думата „още“, после се шмугна обратно под леглото ми, така че я оставих на мира.

Трябваше да се свържа с Николет, да й кажа, че беше права, някой наистина умря на онзи мост. Изпитвах много силно желание да я отворя и да я проуча, но прегледът на вътрешностите й вероятно нямаше да ме доведе до никъде. И все пак тя можеше да се превърне в ценен актив. Трябваше да запаметя номера й в телефона си. И все още трябваше да изгладя нещата с Ракетата и Блу. Тази пукнатина щеше да отнеме известно време.

От положителната страна, зрението ми се върна към нормалното. Рейес каза, че съм можела да виждам неща от другата ми реалност, онази, към която съм била свързана като портал. Чудех се дали можех да виждам вътре в онази реалност. Дали ще мога да шпионирам рая. Сложих го в списъка си със задачи като нещо, което да пробвам, когато ме налегне пълно отегчение. За щастие — или за нещастие, в зависимост от гледната точка — това не се случваше често. Всъщност отегчението можеше да бъде приятно разнообразие от ежедневните сблъсъци и сътресения, които представляваха живота на жътваря на души.

Два дни по-късно изглеждах тип-топ, доколкото беше възможно за кисело момиче, което накуцва. Косата ми миришеше по-добре и почти можех да вървя, без да трепвам от болка. Двете с Куки отидохме да окажем последна почит на Мизъри, но не можех просто да я оставя там. Обадих се на Нони Бачича, който, освен че беше фанатик по пистолетите и инструктор по носене на скрито оръжие, съвсем случайно беше и най-добрия механик в Югозапада. И случайно беше единственият механик, който познавах. Той каза, че шасито й е изкривено. Очевидно това беше лошо, но аз бях изкривена. Казах му, че ще си паснем още повече. Молих. Умолявах. Може и да се бях разбесняла, за всеки случай. Така че той взе Мизъри и я заведе в болницата за коли, където обеща да положи най-добрите грижи за нея.

От добрата страна, сега Нони малко се страхуваше от мен.

След това, преди няколко дни бях обещала на татко, че ще се грижа за бара вместо него, така че с Куки се отправихме натам. Беше хубаво двамата с Рейес да работим почти рамо до рамо. Залата почти преливаше от клиенти отново. За съжаление Джесика беше една от тях. Кой да знае, че най-доброто, което татко можеше да направи за бизнеса, бе да наеме секси, несправедливо обвинен бивш затворник?