Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Светът се завъртя.

Болката намаля.

А боят продължи.

Точно когато си мислех, че ще изгубя съзнание, той спря. Издърпа ме от ембрионалната поза, в която се бях свила, и отново ме възседна, устата му беше на врата ми, слабините му бяха върху задника ми.

— Мислиш се за много по-добра от мен. Нямаш представа на какво съм способен.

Завъртя ме по гръб, грубото дърво се забиваше в пресните ми рани, и започна да си разкопчава панталона. Неверието ме порази толкова силно, че през мен премина вълна на замайване.

Не. Поклатих глава. Няма начин. Не изнасилване. Не изнасилване. Бяха ме намушквали. Бяха ме разрязвали толкова дълбоко, че ножът бе ударил в кост. Бяха ме влачили за косата и ми бяха чупили врата. Но през всичките години, в които се бях забърквала във всякакви възможни лоши ситуации, никога не ме бяха изнасилвали.

И нямаше да го направи. Не можеше. Аз бях жътварят на души, за бога, и все пак не можех да прочистя главата си достатъчно, за да призова Ейнджъл или Рейес. Те нямаха представа, че бях в опасност. Може би травмата на главата някак си ме блокираше. Така че направих следващото най-добро нещо. Използвах момичешките си сили. С яростна решимост, аз го извадих от равновесие. Той падна до мен, а аз се надвесих над него възможно най-бързо и впих зъби във врата му. С бушуващия във вените ми адреналин, стиснах здраво и отказах да пусна. Целех се в носа му, но той беше извън обхват, така че вратът трябваше да свърши работа.

Той зави от болка и ме блъска, докато не полетях назад. За щастие долната половина на моста също имаше метална решетка. Блъснах се в нея и паднах по лице, но се заизвивах, докато отново се оказах по гръб.

— Кучи син — каза той, гняв го изпълваше така изцяло, че аурата му се изпълни с мрак. Стискайки се за врата, той непохватно се изправи на крака и се хвърли напред. Ритнах с двата крака, остра болка ме преряза при контакта. Той полетя назад и се препъна в дървените летви на моста, удряйки главата си в един болт от подпорите. — Мамка му! — Той се хвана за главата, притискайки пръсти във врата си и се залюля за момент, прививайки се от болка. — Шибана курва. — Изгледа ме злобно — после, със стисната челюст, той се заклатушка надолу по моста към джипа си.

Лежах между бариерата и релсата, борейки се за въздух, със свалени около глезените ми панталони и едва движейки се. Светът се завъртя вихрено, докато чаках да видя какво ще направи той след това. Дали щеше просто да ме хвърли от моста? Да ме удуши, както обеща? Да ме намушка или да ме пребие с ключа за гумите? Чувствах се така, сякаш мостът се накланяше, а аз щях да падна от него със свалени панталони и почти напълно разкъсана блуза.

Завъртях се леко, опитвайки се да отместя собствената си тежест от гърба си, но всичко ме болеше, така че се предадох и се завъртях пак срещу грубото дърво. Металните подпори над мен бяха красиви, заплетени, като блестяща в нощта паяжина, въртяща се със звездите, размазвайки се. Едно движение привлече вниманието ми и видях Фейт. Малката Фейт, излязла изпод леглото ми и канеща се да ме гледа как умирам. Тя беше на една от металните подпори отгоре, гледайки надолу към мен, изражението й бе на бегло любопитство. Дълго време не чух нищо. Това вероятно значеше, че бях загазила още повече, но се радвах, че се бях отървала от него за минута. Щеше ми се да можех да изпиша знаци на Фейт.

Марв се заизкачва, докато не се озова надвесен над мен. Може и да се е люлеел, но най-вероятно аз не можех да виждам ясно. Беше си превързал врата с парцал като онези, които използваха механиците.

— Не трябваше да го правиш.

Все едно не го бях чувала преди.

После донесе горелка. Като онези, които използваха механиците. И знаех, че животът ми ще стане много по-зле.

— Да видим как ти харесва това — каза той, натискайки бутона на малката горелка, докато върхът й не блесна в синьо сияние. То издаде зловещ звук като тихото съскане от изтичащ газ. С кипяща омраза, блестяща в очите му, той коленичи до мен. Онова Y на слабините ми привлече вниманието му и той спря. Все още обмисляйки го. Отново погледнах нагоре към Фейт, но тя бе изчезнала. Не, не изчезнала. Погледнах надясно. Тя беше до мен, гледайки с тих ужас, брадичката й беше набръчкана.

Не можех да я оставя да види това.

Огънят от горелката оставяше сини линии във въздуха. Не можех да накарам света ми да спре да се върти, но не можех да позволя на Фейт да види това.

— Ако си разтвориш краката, ще изгася горелката и ще се наслаждаваме на остатъка от живота си заедно.