Майкл Скотт - 13-те светини

— Вие сте на ход — прошепна тя.

Той премести автоматично една фигура.

— Ах, играта започна — прошепна жената. Трябваха й не повече от десетина-дванадесет хода, за да заклещи царя на Фентън. — Мислех, че сте по-добър противник. Жалко! Можехте да спечелите още няколко часа.

Усмивката й беше дивашка.

— Шах и мат!

— Аз настоявам! — каза твърдо Сара.

Джудит Уокър поклати бавно глава, но остана безмълвна. Искаше младата жена да си мисли, че решенията, до които стига, са нейни собствени.

— Опасявам се, че ще съм едно огромно бреме за вас — възпротиви се слабо Джудит.

Сара седеше на задната седалка на полицейската кола и заклати глава, като едновременно с това се самоубеждаваше, че предложението е добро.

— Къде другаде ще отидете? Вие не можете да останете тук, докато жилището не се почисти. — Тя се усмихна изнурено. — Трябва да ви предупредя, че майка ми понякога е малко рязка, но място при нас определено има. Останете у нас тази нощ, а утре ще се свържа с вашия племенник и заедно ще ви помогнем да си оправите жилището.

— Аз наистина…

— Не ставайте смешна — прекъсна я Сара, но без да влага особено уверена настойчивост. Какво прави всъщност? Запозна се с тази жена само преди няколко часа, а сега й предлага да пренощува у тях… Майка й ще изпадне в ярост.

Джудит усети внезапно появилата се нерешителност в гласа на младата жена и докосна ефеса на увития във вестник меч, за да получи сила от него. След това се пресегна и стисна ръката на Сара.

— Правите ми изключително щедро предложение.

Сара се усмихна, а трапчинките подчертаха меката й хубост.

— Ще помоля полицаите да ни оставят пред дома ми в Кроули.

— Трябва да се обадите във вашия офис — рече тихо Джудит. — Там ще се тревожат за вас. Нямало ви е цял следобед.

Сара кимна. Нямаше смисъл дори и да се опитва да се връща на работа.

— Ще им кажа, че няма да мога да се върна до края на работния ден — добави тя и извади телефона си.

Джудит слушаше как Сара се опитва да обясни на озадачения си началник защо именно ще отсъства до края на деня. Тя даже чуваше раздразненото мрънкане от другия край на линията и наблюдаваше нервните опити на момичето да предразположи началника си. При други обстоятелство Джудит би се почувствала виновна, че използва силата на волята си, за да манипулира Сара, но сега положението беше по-различно.

Трябва да защити меча. На всяка цена!

По-късно, докато лежеше на странното легло и наблюдаваше играта на уличните светлини по тавана, Джудит Уокър чуваше неясните гласове, идващи от кухнята на долния етаж. Разпозна гласа на Рут Милър — шумната, настоятелна и насечена дикция, помитаща меките протести на Сара, и знаеше, че предметът на разгорещената караница е самата тя. Джудит бръкна под възглавницата и докосна увития във вестник меч, след това се концентрира към Сара, като се опитваше да влее сила в нея. Чувстваше някаква странна женска обвързаност с тази млада жена, някакво родство, което дори и след седемдесет и четири години опит не разбираше напълно.

Семейство Милър посрещна Джудит със студена учтивост. Семейството се бе отдало на тих крайградски живот в тих крайградски квартал и съвсем очевидно се противеше на това неочаквано нахълтване.

Предложената вечеря беше смразяващо официална.

Рут Милър въвлече Джудит в някакъв взривоопасен разговор без значение, а Джеймс, последният любовник на Рут, почти не си отваряше устата. По-малките братя на Сара, очевидно предупредени от майка си да покажат най-доброто от себе си, клюкарстваха в забързан шепот по време на цялата вечеря и не обръщаха внимание на напълно непознатия за тях човек на масата. За голямо облекчение на всички Джудит се оплака, че е уморена от случилото се през деня и се оттегли моментално след вечерята. Настаниха я в стаята на най-малкото момче — тясна стаичка, украсена с плакати на автомобили пилоти, футболни звезди и една оскъдно облечена звезда — любимка на децата, която Джудит Уокър не познаваше. На средата на пода беше подредена прецизно изработена железница с влакче и няколко плюшени животни. Контрастът между напъпилата, изпълнена с тестостерон сексуалност на плакатите и плюшените играчки беше леко обезпокоителен за Джудит — според нея момчето бе на не повече от десет години. Невинността бе една от първите жертви на модерната епоха.

Седнала на леглото, Джудит разви меча и прокара пръсти по ръждивия метал. Хвана ефеса и поднесе счупеното острие към устните си. Почувства познатата вълна от надигаща се сила, която опари ръцете й.