Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Заслужи си го.

— Струваше си да докажа, че съм прав, Катрин. Някои неща си струва да се направят, въпреки последствията.

Замислих се за Боунс и не можех да не се съглася с него.

Когато пазачът отвори вратата и видя как Тейт придържа счупената си ръка, увиснала под странен ъгъл, и Дон, проснат на пода, физиономията му бе изключително комична. Аз си лежах невинно в леглото и прикрепях страничната част на леглото към мястото й.

— Спънах се, а колегата ми се опита да ми помогне и падна върху мен — обясни Дон, когато стана очевадно, че нещо се бе случило. Пазачът преглътна и кимна. Помогнаха на Дон и скоро докараха майка ми в инвалидна количка. За секунда си помислих да счупя прозореца и да избягам заедно с нея, но изражението й ми подсказа, че няма да се получи.

— Как можа? — попита тя веднага щом затвориха вратата, втренчена в мен с болка в очите, предизвикана от предателството ми.

— Добре ли си, мамо? Страшно съжалявам за дядо и баба. Толкова ги обичах и двамата. — Сдържаните досега сълзи най-сетне потекоха свободно, аз седнах и се протегнах към ръката й.

Тя се дръпна, сякаш бях покрита с мръсотия.

— Как можеш да твърдиш, че съжаляваш? Как можеш да го кажеш, след като те видях с онзи вампир? — Гласът й се извиси до вик и аз нервно погледнах към вратата. Полицаят вероятно щеше да припадне. Ненадейно в тона й се усети молба: — Кажи ми, че греша. Кажи ми, че онези животни, които убиха родителите ми и ме отвлякоха, са ме излъгали. Кажи ми, че не се чукаш с вампир!

Никога преди не бе използвала тази дума пред мен и тя излезе грозно от устните й. Най-ужасните ми страхове се сбъднаха, когато зърнах лицето й. Точно както се бях опасявала, тя ме презираше заради онова, което бях сторила.

— Мамо, щях да ти кажа за него. Той не е като другите. Всъщност той ми помагаше да убивам вампирите, не Тими. С години е преследвал Хенеси и бандата му.

— За пари! — Думите й плющяха като камшик. — О, чух за това някои неща, докато бях в плен. Те не спираха да говорят за вампира, който убивал за пари. И се смяха, докато говореха за теб, казваха, че жените много си падали по него. В това ли си се превърнала, Катрин, в курва на неживите?

Изхлипах. Колко мръсна правеше да изглежда любовта ми.

— Грешиш за него. Той рискува живота си, като отиде в онази къща, за да те спаси!

— Как е възможно да рискува живота си, като е мъртъв? Мъртъв и донесе смъртта със себе си! Заради него онези убийци дойдоха в дома ни и ти си виновна, задето си се хванала с него! Ако не беше спала с вампир, родителите ми още щяха да са живи!

От всичките й упреци, от този най-силно ме заболя. Може и да бях виновна за смъртта им, но нямаше да допусна да обвинява Боунс.

— Не смей, мамо. Да не си посмяла! Знаеш какво правя, откакто навърших шестнайсет, знаеше, че непрестанно съм навън в търсене на вампири. И знаеше колко опасно е това занимание. От всички хора ти най-добре знаеш заради случилото се с баща ми и въпреки това ме насърчаваше да продължавам, затова вината е твоя! И аз го правех и продължавах да го правя, отказах да спра, макар че Боунс не преставаше да ме предупреждава отново и отново, затова вината е и моя! Ако не го бях срещнала, ако не бях спала с вампир, дядо и баба пак можеха да бъдат убити заради онова, в което и двете участвахме, преди Боунс изобщо да се появи. Ако нечии ръце са изцапани с кръвта на баба и дядо, то това са моите и твоите. Не неговите. И двете знаехме, че един ден това може да докара нещастие в дома ни, и затова и двете сме отговорни за смъртта на дядо и баба повече, отколкото той изобщо някога може да бъде.

Лицето й пребледня, а гласът й бе тих, но плътен, когато заговори:

— Може и да си права. Може и да съм виновна за това, че родителите ми бяха убити, и ще живея със съзнанието за това до края на живота си. Но не искам да живея с вампир до края на живота си. Катрин, обичам те, но ако продължиш връзката си с това създание, никога повече не искам да те виждам.

Думите й ме пронизаха по-лошо от куршумите. Мислех, че съм готова да ги чуя, но от тях ме заболя повече, отколкото някога съм предполагала.

— Не ми причинявай това, мамо. Само ти ми остана!

Тя изпъна рамене в инвалидната количка толкова, колкото наранените й ребра позволяваха.

— Знам какво се е случило с теб. Ти си била съблазнена и омърсена. Това същество е замъглило съзнанието ти и е извадило на повърхността злото в теб, както винаги съм се страхувала, че ще се случи. Иска ми се онези чудовища да ме бяха убили, преди да открия провала си като майка.