Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Копеле!

Скочих от леглото. Цапардосах Брадли по главата, когато направи опит да ме спре. Строполи се като каменен на пода. Сетне сграбчих Дон за яката на ризата и го вдигнах над количката му, докато краката му не се заклатиха във въздуха.

— Можеш и двама ни да убиеш, Катрин — задъха се той. — Ние не можем да те спрем. Може би ще успееш да скочиш през прозореца, без да те застрелят. Може и да успееш да стигнеш до стаята й, да я метнеш на рамо и да я изнесеш, докато тя рита и вика за помощ. Можеш да се сдобиеш с кола и фалшив паспорт, да се срещнеш с възлюбения си и да опиташ да напуснеш страната. Може и да успееш да направиш всичко това. Но колко време ще остане тя с теб? Колко време ще мине, преди да избяга, защото се страхува от собствената си дъщеря? И тогава колко време ще мине, преди някой да я открие и да я накара да плати за стореното от теб?

Погледът на Дон бе толкова твърд, колкото и ръката ми, стискаща яката на ризата му. Виждах истината в очите му. Виждах как всеки един миг майка ми крои планове за бягство, може би дори ще се опита да отнеме живота си от мъка, виждах я отново отвлечена заради мен или Боунс. Естествено ние щяхме да се опитаме да я спасим, но какво щеше да стане, ако тя умреше, или ако и Боунс умреше? Да рискувам отношенията си с нея, защото не може да приеме мъжа, когото обичах, бе едно, но не можех да жертвам живота й заради собственото си щастие. Не можех да рискувам и неговия по същата причина. Можехме да избягаме накрай света, но от нас самите нямаше да можем да избягаме, а това в крайна сметка щеше да унищожи всички ни.

Отпуснах хватката си. Дон се строполи на пода. Потрошените му колена не можеха да издържат тежестта му. Имаше начин да осигуря безопасност за Боунс и майка ми и той изискваше само една жертва. Моята саможертва.

Тогава осъзнах, че трябва да приема предложението на Дон. Това разби сърцето ми, но да постъпя другояче щеше да означавала осъдя на смърт Боунс или майка си. Омразата й към вампирите бе така силна, че заради това или тя, или той щяха да се озоват в застрашаваща живота ситуация по време на бягството ни. А не бяха никак малко тези, които имаха причина безмилостно да ни преследват. Невъзможно бе да избягаме от все още живите приятели на Хенеси и Оливър, от полицията, както и от тайните служби! Все някой щеше да ни залови. Щеше да е единствено въпрос на време. Ако тръгнех с Дон, щях да елиминирам две от трите заплахи, надвиснали над главите ни, така че шансовете Боунс и майка ми да оцелеят най-малкото се удвояваха. Как можех да откажа, при положение че твърдях, че ги обичам? Любовта не означава да правиш само най-доброто за себе си. Който обича, прави най-доброто за другия.

— Договорихме се — казах на Дон, мобилизирайки цялата си вътрешна сила. — Но само ако приемеш условията ми.

— Какви са те? Веднага ще ти отговоря дали са изпълними.

Той направи опит да се качи обратно в количката си, но аз го наблюдавах без съжаление.

— Първо, аз заставам начело на всички екипи, които преследват вампири. Няма начин да се подчинявам на някой глупак с пагони и златни копчета, щом става дума за битка. Не ми пука, че съм по-млада. Ще правим нещата по моя начин и аз лично ще тренирам и избирам членовете на отряда си. Ако не отговарят на изискванията ми, си остават у дома.

Гласът ми бе твърд като гранит, дори не мигвах. Той кимна бързо, съвсем делово.

— Второ, искам веднага да тръгнем и завинаги да изчезнем от тук. Забравяте за неживия ми приятел. Няма да забия нож в гърба на някого, който ми е помогнал да спася майка си и не ми е направил нищо лошо. Ако не можете да ми гарантирате това, тогава приключваме с този разговор. И ако разбера, че сте предприели нещо, ще ви се иска да не се бях раждала повече, отколкото на майка ми. Повярвайте ми, ще има много други вампири, с които да си играете.

Дон се поколеба само за миг, после сви рамене.

— Искам да спечеля войната, не само една битка. Съгласен съм. При условие, разбира се, че повече няма да поддържаш връзка с него или с други твои неживи приятели. Няма да застрашавам живота на хората си без нужда, нито пък ще допусна отделът ми да се разедини само защото на теб са ти се харесали любовните умения на някакво същество.

Дон нарочно наблегна на думата същество. Е, явно и той страдаше от предразсъдъци.

— Трето, услугите ми няма да са безкрайни. Дори на войниците след известно време им се полага да се оттеглят. Не искам до края на живота си да ви бъда робиня, колкото и кратко да се окаже съществуването ми. Десет години, нито минута повече.