Джанин Фрост - На крачка от гроба

Той се намръщи и свъси вежди.

— Ами ако след този период възникнат непредвидени обстоятелства? Чудовищата не ни пращат уведомителни писма за неприятностите, които планират да създават. Какво ще кажеш за десет години непрестанна служба, а след това по три мисии на година по наш избор в продължение на три години? Струва ми се честно, нали така?

— По три мисии на година, като общо не трябва да продължават повече от един месец. Съгласна.

Тринайсет години. Въпреки че Боунс не остаряваше, със сигурност не би ме чакал толкова дълго.

— Четвърто, ще настаните майка ми и мен в отделни жилища, не много отдалечени едно от друго. Нямам намерение да се местя като цигански катун от казарма в казарма или както там ги наричате. Искам къща, нищо специално, но да е моя. И заплата. На майка ми също й трябва дом, само да не е прекалено близо до мен. В същия щат, но в различни градове, би било добре. Това споразумение по отношение на нея ще остане в сила, дори ако умра по време на изпълнение на някоя операция. Тя ще получава моята заплата, ако ме убият, ясно? Освен това ще се погрижите за онези момичета, които спасихме снощи. Осигурете им най-добрите грижи, които могат да се купят с пари, и им намерете работа и дом. Те са били набелязани, защото тези неща са им липсвали в живота.

Дон едва се усмихна.

— Така или иначе щяхме да го направим. Ако ни съдействаш, ще установиш, че уговорката ни ще е изгодна за всяка от страните.

— Съмнявам се — казах уморено. — Но въпреки това ще сключим сделката. И накрая, но съвсем не и на последно място, отказвам да преследвам вампири, които не убиват хора. Това може и да ти прозвучи противоречиво, но съм срещала вампири, които пият, само колкото да оцеляват, и не убиват без причина. Те могат да се нахранят от някого, без той да разбере и без да си спомня. Ще убивам убийци, не гладници. Ако ви трябва някой, който да преследва тези вампири, тогава си потърсете друг. Пожелавам ви успех в търсенето.

Тейт Брадли се размърда, простена тихо и седна, притиснал с длан кървищата си глава. Явно малко бях пукнала черепа му. Той се изправи, залитна и ме изгледа изключително злобно.

— Ако ме удариш отново, ще…

— Какво? Ще кървиш още повече? Благодаря, но пия само джин с тоник. Нямам дълги кучешки зъби, виждаш ли?

С широка усмивка оголих зъби срещу него и отвърнах на злобния му поглед. Щом сега ме мразеше, трябваше само да почака да започна с тренировките. Тогава вече щеше да знае какво е истинска омраза.

Дон се покашля.

— Уверен съм, че ще открием достатъчно противни типове, че да те държим напълно заета, така че няма да ловуваме онези, които намираш за безобидни. — Остротата в тона му ми подсказа, че той не вярваше да има нещо неживо, което да е безобидно. Но злото не идваше само от вампирите. Вече знаех това от личен опит. — Значи всичко е уточнено. Ще уредя двете с майка ти да бъдете преместени от тук незабавно. Тейт ще те придружи до летището, междувременно може да се поопознаете. Тейт, запознай се с новия си шеф — Катрин.

— Казвам се Кат.

Просто ми се изплъзна. Всичко в живота ми щеше да се промени, но някои неща исках да запазя.

Брадли отвори вратата и Дон за втори път излезе с количка от стаята ми.

— Не мога да кажа, че за мен беше удоволствие да се запознаем, но до скоро. Опитай следващия път да ме оставиш в съзнание.

Веждите ми се извиха насреща му, имитирайки вампира, когото обичах.

— Ще видим.

Не можех да му го отрека на Дон — удържа на думата си и организира преместването ни. В рамките на час бях облечена и чаках в стаята на майка си без белезници. Най-сетне се бях изкъпала и бях изчистила всичката кръв. Докато бях под душа си позволих да се наплача, сълзите се сливаха с водата и мъката ми остана скрита. Сега гледах към майка ми и очите ми бяха напълно сухи.

— Е?

Току-що й бях разказала за отправеното ми предложение и за факта, че го бях приела. Докато говорех част от отвращението, изписано по лицето й, бе изчезнало, и сега тя взе ръката ми.

— Постъпваш правилно. Единственото нещо, което ще те спаси от злото.

Заля ме горчивина и мъничка егоистична частица от мен я мразеше. Ако не беше тя, можех просто да изчезна с Боунс и да изживея живота си с мъжа, когото обичах. Но тя не можеше да бъде винена за неотслабващата й ненавист към вампирите, както и аз не бях виновна за появяването ми на бял свят. Така погледнато бяхме квит.

— Не смятам, че това ме спасява от злото, но ще го направя въпреки всичко.