Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Не са. А и така както се отнесе с тях, не останах с впечатлението, че евентуални съмнения биха те възпрели. Хвърли кола върху четирима от тях.

— А, не се притеснявай за тях. — Изглеждаше напълно незаинтересован. — Те скочиха встрани преди експлозията. А ако са били прекалено тъпи за да съобразят, значи щяха да заслужават да умрат заради глупостта си.

— Чия е тази кола? — Возехме се в черен джип марка волво, последен модел с всички екстри и миришеше на ново.

Боунс ме изгледа косо.

— Твоя. Харесва ли ти?

Поклатих глава.

— Нямах предвид чия е сега, няма ли скоро да я обявят за открадната?

— Не — отвърна той. — Това трябваше да е коледният ти подарък. Регистрирана е на името във фалшивата ти шофьорска книжка, така че няма начин да я проследят. Надявам се, не се сърдиш, че развалих изненадата, но при така създалите се обстоятелства, това бе най-добрата възможност.

Останах с отворена уста, защото той очевидно говореше сериозно.

— Не мога да я приема. Прекалено скъпа е! — След всичко случило се аз спорех с него заради разточителен коледен подарък. Никога нямаше да стана нормална.

Боунс въздъхна раздразнено.

— Котенце, поне веднъж не можеш ли да кажеш просто благодаря? Сериозно, сладурче, мислех си, че сме преминали този етап?

Прониза ме остра болка, когато се сетих, че наистина бяхме преминали този етап, само че не така, както той си мислеше.

— Благодаря ти. Красива е! А аз ти купих само ново яке.

Коледа бе едва след две седмици, но със същия успех можеше да бъде и след хиляда години.

— Какво яке?

Бог да ми е на помощ, как щях да събера сили да го напусна? Тъмнокафявите му вежди бяха по-красиви от всичко, което можеше да се закупи с пари. Преглътнах мъчително и започнах да му описвам дрехата, защото докато говорех поне нямаше да се разцивря.

— Ами, беше дълго, като тренчкот. От черна кожа, за да изглеждаш страшен и загадъчен. Полицаите вероятно са конфискували всичко, което вампирите са оставили непокътнато в апартамента ми. Якето беше опаковано и скрито под една разхлабена дъска в шкафа в кухнята.

Боунс хвана ръката ми и я стисна нежно. Сега вече не можех повече да сдържам сълзите си.

— Суич? — По-добре да го попитам сега, отколкото никога. Фактът, че Боунс бе тук, превърна въпроса едва ли не в реторичен.

— Съсухрен в Индиана. Негодникът тича с все сила часове наред. Съжалявам, че набързо приключих с него, Котенце, но исках да се върна право при теб. Когато го хванах му забих кол в сърцето и го оставих да гние в горите край езерото Седър Лейк. След всички онези тела, зарязани в къщата, едно повече няма да разклати лодката ни. Всъщност точно към Индиана пътуваме в момента.

— Защо към Индиана? — Почувствах само лека радост, че Суич е мъртъв. Може би сега дядо ми и баба ми щяха да почиват в мир.

— Там имам приятел, казва се Родни, той ще уреди нови документи за теб и майка ти. Ще останем при него през нощта и утре следобед ще потеглим. Само сутринта ще трябва да се погрижа за някои неща. От там ще продължим към Онтарио 36 36 Една от най-големите и гъсто населени провинции в Канада. — Бел.прев. , където ще останем няколко месеца. Ще пипнем и последните двама нещастници, бъди сигурна, но ще го направим тихомълком, след като суматохата около Оливър поутихне. Когато момчетата, които те преследват, не те открият, ще се впуснат по следите на други риби за тигана.

Ох, де да беше толкова просто.

— Как разбра, че ни местят?

Той се усмихна развеселено.

— Наблюдавах. Когато разчистиха пътя към задния изход и поставиха въоръжени пазачи край няколко автомобила, стана ясно. Аз просто потеглих преди вас и изчаквах докато настъпи подходящият момент.

Силно тропане долетя от задната седалка. Боунс се усмихна.

— Майка ти май се събуди.

За моя изненада Родни се оказа гул. Някак бях очаквала да е вампир. Боунс вдигна майка ми от задната седалка, устата й все още бе залепена с тиксо, и ми я подаде, докато ни запознаваше. Родни дори не мигна. Явно бе свикнал на прага му да се появяват завързани хора със запушена уста.

Пуснах майка ми да стъпи на крака и криво-ляво стиснах ръката на Родни, докато я спирах да не избяга.

— Съжалявам, че ти се натрапваме, Родни, но къде е банята?

— Няма проблем, вляво е — отвърна той с усмивка.

Помъкнах я с мен.

— Ще се върнем след минутка, Боунс. Искам малко да се поосвежи и да си поговорим.

— Няма нужда да бързаш, сладурче.