Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Изминалата година определено разкри защо в книгите се включват страници с благодарности. Написването на първоначалния ръкопис може и да се осъществява в уединение, но всичко, което следва после — не е възможно да бъде извършено от сам човек.

На първо място искам да благодаря на Бог, защото ми даде онова, за което дори не дръзвах да се помоля.

Желая да изразя и благодарност на съпруга си — Матю, защото ме дари с любов и подкрепа, които ми помогнаха да повярвам, че е във възможностите ми да преследвам осъществяването на мечтите си, защото ме прие такава, каквато съм.

Бих искала да благодаря и на всичките почитатели на поредицата „Среднощен ловец“. Вашият ентусиазъм към героите ми означава за мен повече, отколкото някога ще съумея да изразя с думи.

Дължа и огромна признателност на редактора си, Ерика Тсанг, която определено запретна ръкави заедно с мен по време на работата ми по тази книга. Освен невероятните й напътствия относно това какво е и какво не е нужно да бъде разказано в тази история, тя прекара и цял час с мен, за да обсъдим възможните хранителни навици на гулите (Надявам се, че апетитът ти най-сетне се върна!). Ти си най-добрата, Ерика.

Благодаря и на моя агент Рейчъл Ватър. Не можех да си представя друг да ме придружава в това пътуване.

Големи благодарности отправям и на Том Егнър за прекрасните корици на книгите ми. Изказвам признателността си и към екипа на „Ейвън Букс“, който превърна работата ми в света на издателите в толкова прекрасно преживяване.

Най-искрена благодарност изказвам на Мелиса Мар, Джордан Съмърс, Марк дел Франко и Рона Уестбрук, които прочетоха тази книга и ми дадоха ценни препоръки и насоки. Благодаря и на Вики Питърсън за часовете, прекарани в насърчение.

Разбира се, дължа благодарност и на семейството си, особено на родителите и сестрите си. Безрезервната ви подкрепа означава повече от всичко за мен.

И накрая, но не и на последно място, отново бих желала да благодаря на Мелиса Мар. Никога няма да разбереш колко важно бе за мен твоето приятелство, докато вървях по този странен, неравен път. Бих се опитала да го изразя с думи, но и двете знаем, че в това ти си по-добра от мен.

Чаках пред огромната четириетажна къща в Манхасет 1 1 Предградие на Ню Йорк. — Бел.прев. , собственост на господин Лиъм Фланъри. Не идвах на гости, както всеки страничен наблюдател можеше да забележи. Дългото яке, което носех, беше разкопчано, излагайки на показ пистолета в кобура под рамото ми, както и служебната ми карта от ФБР. Бях облякла блуза и широки панталони, за да прикрия десетте килограма сребро във вид на оръжия, прикрепени към ръцете и краката ми.

Почуках на вратата и ми отвори по-възрастен мъж, облечен в делови костюм.

— Специален агент Катрина Артър — представих се. — Тук съм, за да се видя с господин Фланъри.

Катрина не беше истинското ми име, но бе изписано на фалшивата ми карта. Икономът ме дари с неискрена усмивка.

— Ще проверя дали господин Фланъри си е у дома. Почакайте тук.

Аз обаче вече знаех, че Лиъм Фланъри си е у дома. Освен това знаех, че господин Фланъри не е човек, както и икономът му.

Е, аз също не бях човек, макар че от трима ни бях единствената с пулс.

Няколко минути по-късно вратата се отвори отново.

— Господин Фланъри е съгласен да ви приеме.

Това бе и първата му грешка. Ако зависеше от мен, щеше да е и последната.

Първото, което ми дойде наум щом влязох в дома на Лиъм Фланъри, беше: „Еха!“ Ръчно резбовано дърво красеше всички стени, подът бе покрит с някакъв на вид много скъп мрамор и накъдето и да погледнеш, с много вкус бяха пръснати антики. Да си мъртъв със сигурност не означаваше, че не можеш да си живееш охолно.

Косъмчетата по тила ми настръхнаха, когато стаята се изпълни с енергия. Фланъри не знаеше, че имам способността да я усетя, също както бях доловила излъчването на иконома му гул. Може и да изглеждах съвсем обикновена като всеки друг, но криех свои тайни. Както и ножове, естествено.

— Агент Артър — рече Фланъри. — Посещението ви явно е свързано с двамата ми служители, но от полицията вече ме разпитаха.

Акцентът му бе английски и някак не съответстваше на ирландското му име. Само като чух интонацията му, по гръбнака ми премина тръпка. Британският акцент ми навяваше спомени.