Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Той е мъртъв, така че защо трябваше да бързаме? Когато се обади, ми каза, че ако не пристигнем до час, ще напуснеш мястото, защото е прекалено опасно. Е, минаха четирийсет и пет минути и той не изглежда да е тръгнал да си ходи.

Изправих се и застанах до количката му.

— Защото вчера той ми каза, че ще дойдат вампири, които да отмъстят за станалото миналата вечер. Оливър имаше зъбати приятелчета. Екипът все още не е сформиран, а аз не мога да се бия сама с тях. Ценя кожата си и не искам да се превръщам в тяхна храна. Отведете ни с майка ми от тук. Веднага.

— Ще вземем и него — настоя той. — Искаме да изследваме тялото.

Свих рамене.

— Изследвайте го колкото си искате, но ви предлагам да се забързате. Вампирите могат да надушат смъртен от километри. Всяко от момчетата ви, останало да се рови наоколо, ще се превърне в закуска.

Дон се вторачи в мен.

— Защо да ти вярвам?

Прокарах ръка през косата си, сякаш бях ядосана.

— Защото не си толкова тъп, колкото изглеждаш. Хората ти, които вчера бяха ранени, също трябва да бъдат преместени веднага. Вампирите ще се опитат да изтръгнат информация от тях и съм убедена, че тези агенти знаят неща, които няма да ти се иска да споделят с неживите.

Той се вгледа в очите ми в продължение на няколко дълги секунди и аз отвърнах на погледа му, без да мигам. Най-сетне Дон взе решение и повика хората си.

— Да се изнасяме! Стягайте се, тръгваме след пет минути! Някой да се обади в болницата и да нареди всички ранени да бъдат качени в медицински хеликоптер. Но още да не се съобщава крайната цел. Стаили, опаковай това тяло и го давай по-чевръсто, след пет минути излитаме.

Последва суматоха, когато агентите се разбързаха да изпълнят инструкциите му. Докато се занимаваха с последните приготовления, аз седнах до майка си. Тя сложи мълчаливо ръката си в моята.

— Госпожо Кроуфийлд — Дон се приближи със скърцащи на инвалидната си количка колела, — има ли нещо, което искате да добавите към описанието на дъщеря ви относно случилото се? Каквото и да е?

Майка ми вдигна поглед към него и мрачно поклати глава.

— Как бих могла? Бях в безсъзнание. Онова животно ме удари. Когато се свестих, Катрин го беше убила. Ето го там, както сам можете да видите.

Дон местеше погледа си между майка ми и мен. Никоя от нас не се поколеба. Той въздъхна.

— Тогава, дами, елате с мен. Хеликоптерът ще ни откара до летището. Нека опитаме отново.

Осем часа по-късно, вървях по коридора на военната болница в Хюстън, Тексас, а Дон се возеше в количката си край мен.

— Готово ли е?

Той изръмжа утвърдително.

— Катрин Кроуфийлд официално бе убита от ФБР, докато се опитваше да избяга при преместването си. Така обяснихме верижната катастрофа на магистралата вчера. Подхвърлихме неидентифицирано тяло вместо твоето.

Кимнах, съжалявайки единствено, че Тими щеше да повярва на тази история. Или пък нямаше. Той си падаше по конспирациите.

— А мотивът ми за убийството на Оливър?

Дон студено се усмихна.

— Обикновен случай на безпричинно насилие. Като се има предвид пропагандната кампания на Оливър, сметнах това за подходящо.

Не отвърнах на усмивката му, но се съгласих с думите му.

— Тейт е искал да ме види?

— Още щом се събуди. Лекарите му спряха обезболяващите, защото иначе щеше да си говориш сама.

— Колко тежко е ранен? — Цинично бе от моя страна, но бях по-скоро любопитна, отколкото загрижена.

— Два счупени крака, две счупени ръце, шест счупени ребра, фрактура на ключицата, счупен нос, има и вътрешен кръвоизлив, ожулвания и ниски нива на хемоглобина. Месеци наред ще се възстановява.

— Ще видим това — измърморих.

Тейт Брадли бе увит целия в гипс и марли. Клепачите му потрепнаха, когато влязохме в стаята.

Дръпнах един стол и седнах до него.

— Здрасти.

Изпълненият му с болка поглед срещна моя.

— Успях ли да се класирам за отряда, Кат?

Гласът му бе дрезгав шепот, но аз за малко да се усмихна на думите му. За малко.

— Искаш да се подложиш на редовни дози такава болка?

— По дяволите, да! — каза задъхано, но без колебание.

Язвително поклатих глава.

— В такъв случай поздравления, Тейт. Ти си първият член на екипа. — Изправих се и се обърнах към Дон. — Доведете някоя медицинска сестра да ми източи малко кръв. Поне половин литър. Нека я прелеят на Тейт.

Дон учудено премигна насреща ми.

— Та ти дори не знаеш дали кръвната ти група е като неговата. Трябва да са съвместими.