Джанин Фрост - На крачка от гроба

Всяка нейна дума ме прорязваше като нож. Отвличането й и убийството на родителите й бяха унищожили всякаква възможност с разумни аргументи да й се обясни, че не всички вампири са зли същества. Тя беше сляпа в яростта си и аз не можех да променя това.

— Надявам се онези мъже да заловят това чудовище и да го убият завинаги — продължи тя. — Тогава вече няма да бъдеш негова покорна робиня.

Рязко вдигнах глава.

— Кого? За кого говориш?

Тя се вторачи в мен решително.

— Казах им истината, на мъжете, които току-що бяха тук. Казах им, че си била отклонена от правия път от едно от тези същества и че той е избягал от къщата снощи. Старият знаеше за вампирите. Търсят го. Надявам се да го убият. Тогава ти ще си свободна.

— Дон! Влез вътре!

Скочих от кревата и отворих вратата. Като ме видя развързана, пазачът понечи да извади пистолета си, но Дон бързо го спря, както беше седнал в количката си с изпънати напред крака. Тейт го следваше отблизо.

— Всичко е наред, Джоунс. Всичко е под контрол.

— Но тя… тя… — Джоунс зяпна парапета на леглото, люшкащ се на дясната ми ръка, устата му ту се отваряше, ту се затваряше.

— Просто пази пред вратата — сопна му се Брадли и го избута със здравата си ръка.

— Дами, добре ли си поговорихте? — попита ни Дон.

— Ти, кучи син. Каква игра си мислиш, че играеш?

Дон изглеждаше така невъзмутим, сякаш пийваше чай на тържествен обяд.

— Госпожо Кроуфийлд, бихте ли ни извинили? Искаме за малко да останем насаме с дъщеря ви? Пазачът ще ви изпрати до стаята ви.

Тя не се сбогува с мен, нито аз с нея. И двете бяхме бесни и се чувствахме предадени. За разлика от нея обаче аз знаех, че никога няма да спра да я обичам. Тя беше моя майка, независимо какво се случваше. Можех да й простя дори това.

— И така, майка ти ти е казала, че ни информира за твоята… връзка с вампир? Тя мисли, че по някакъв начин те е омагьосал. Това вярно ли е? Под негово влияние ли си?

— Само ако става дума за секс — контрирах го, без да мигна. Нека си мислят, че връзката ни беше просто физическа.

Брадли ме изгледа с едва прикрито отвращение. Писна ми.

— О, я си го начукай, ако въобще можеш да натикаш нещо в тясната си войнишка дупка! — Налагаше се да изтърпя осъждането от страна на майка си, но неговото мнение можеше да задържи за себе си.

Лицето му се изчерви от възмущение. Дон прикри усмивката си с покашляне.

— Както и да е, за мен е показателен фактът, че при предишния ни разговор не спомена близката си връзка с вампир. Може би си повече на тяхна страна, отколкото е видно?

— Виж, Дон, с кого избирам да се чукам си е само моя работа. Двамата с него имахме общи цели. Майка ми каза ли ви, че и той убива вампири? Навярно е пропуснала това в желанието си да го види бързо мъртъв. Имахме сходни цели, а после малко се сближихме. Не беше нещо сериозно, той просто минаваше от тук.

— Просто минавал? — Прозвуча скептично. — Това ли е вампирът, който строши ръката на Дани Милтън в един бар през ноември? От полицията може и да си мислят, че е невъзможно да осакатиш някого само с ръкостискане, но пък и те никога не са си имали работа с вампири.

— Е, е, голям си умник, така ли? Ако не сте го чули от самия него, тогава нека ви кажа, че този нещастник Дани се възползва от мен, когато бях на шестнайсет. Помолих приятеля си да му даде урок. Сега за известно време ръката му няма да бърка под полите на непълнолетни. — Лъжите отново излизаха с лекота от устата ми. — И в случай че не знаете, нека ви кажа, че когато един вампир минава през някой град, обикновено остава няколко месеца. Имат малко по-различна представа за времето от нас.

— Тогава сигурно ще ни кажеш къде се намира той — каза Брадли, който все още не беше забравил коментара ми от преди малко.

Смеейки се, поклатих глава.

— Да бе. Да прецакам вампир, който не ме мрази, да го ядосам, въпреки че нямам ни най-малка представа дали след това ще можете да ме защитите. Аз съм наполовина човек, но не съм напълно тъпа.

— Знаеш ли какво мисля аз, Катрин? Мисля, че ти изобщо не си тъпа. — Дон говореше тихо със същата любезна полуусмивка на лицето. — Напротив, мисля, че ти си много, много умна. Трябва да си такава, нали, след като си успяла да прикриваш същността си през всичките тези години и си се промъквала нощем да убиваш тези живи мъртви. Мили Боже, та ти си едва на двайсет и две, а имаш повече опит в битките от повечето войници в униформа. Мисля, че ще се опиташ да избягаш. Да вземеш майка си и да избягаш с или без възлюбения си вампир. Но има малък проблем в това отношение, както и сама току-що откри. Тя няма да дойде. Разбираш ли, тя не те приема такава, каквато си. След като е разбрала за необичайния ти сексуален живот, е още по-разстроена. Ще ти се наложи да я изоставиш, за да изчезнеш, а когато избягаш, колко ли същества ще изпълзят от земята, за да я използват, за да се докопат до теб? Колко вампири си убила? Обзалагам се, че те са имали приятели. Оливър също имаше приятели. И никакви аргументи няма да променят онова, което тя вижда у теб. Сега тя те възприема като вампир и никога не би избягала с един от тях. Можеш просто да я убиеш, преди да избягаш, така ще бъде по-милостиво.