Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Ти си колежанка, имаш отлични оценки, съдейки по това, което видяхме. Обичаш ли литературни цитати?

Добре, тест за интелигентност. Не го бях очаквала, но щях да играя по гайдата му.

— Зависи.

Дон си дръпна един стол без покана и седна край леглото ми. Брадли остана прав, пръстите му опипваха дръжката на пистолета многозначително.

— Какво ще кажеш за този от „Шерлок Холмс“ на сър Артър Конан Дойл: „Когато елиминираш невъзможното, единственото, което остава, колкото и невероятно да е то, трябва да е истината.“

Присветна ми червена лампичка. Тези двамата не изглеждаха опасни и не мислех, че са от главорезите на Оливър или Хенеси, но очевидно не биваше да ги подценявам.

— Какво за него?

— Катрин, аз съм от отдел, който разследва неестествени убийства. Виж, повечето хора са на мнение, че всяко убийство е неестествено, но двамата с теб знаем, че има случаи, които не са просто акт на насилие срещу собствения вид, а много повече, нали така?

— Не знам за какво говориш.

Дон не обърна внимание на думите ми.

— Ние не сме официален отдел на Бюрото. Всъщност ние сме комбинация от ЦРУ, ФБР и военните. Един от малкото случаи, когато тези агенции работят в хармония. Затова избрах господин Брадли за свой бодигард, а не някой новак, още свеж от академията. Брадли е трениран, за да оглави новосформиран отряд от войници, които трябва да водят една много специална битка. Битка, която се води в нашата страна под носовете ни от векове. Знаеш за какво говоря, Катрин, и знаеш по-добре от всеки друг. Нека спрем с преструвките. Говоря за вампирите.

Света Дево, майчице Божия, той току-що каза думата с „в“. Сега вече бях повече от притеснена — бях потресена.

— Не си ли малко старичък, за да вярваш в съществуването на вампири, Дон? — Навярно можех да му замажа очите с нахакано поведение. Може би той просто пускаше въдицата напосоки с огромна примамка на кукичката.

Сега вече Дон не се усмихна. Изражението му стана решително.

— Изследвал съм много странни трупове през годините на своята кариера. Трупове на възраст от сто до хиляда години, но винаги облечени в съвременни дрехи. Е, това може да бъде обяснено, но патологията им не може. Тяхната ДНК съдържа мутация, която досега не е била документирана при хората или животинските видове. От време на време се натъкваме на някой от тези необичайни трупове и загадката около тях се задълбочава. Онази къща снощи гъмжеше от такива ненормални мъртъвци, както и домът на губернатора. Беше най-голямото находище на такива трупове, на което някога сме се натъквали, ала знаеш ли всъщност кое е най-великото ни откритие? Ти. — Дон понижи глас. — Прекарах последните шест часа в четене на всяко парченце информация за теб, което успях да открия. Преди малко повече от двайсет и две години майка ти е подала сигнал за изнасилване и е разказала история за тайнствен нападател, който пил от кръвта й. Сметнали са, че е изпаднала в истерия и са пренебрегнали подробностите. Пет месеца по-късно си се родила ти. А те така и не заловили извършителя на това престъпление.

— И какво? Майка ми е била в истерия заради преживяната от изнасилването травма.

— Не съм съгласен. Майка ти е разказала истината, само че никой не й е повярвал. Някои от описваните от нея подробности са прекалено специфични. Внезапно светващи в зелено очи, подаващи се дълги кучешки зъби, невероятна сила и бързина, неща, които е невъзможно да е чула някъде. Историята й се различава от всички останали с това, че е последвало твоето раждане. А според патолозите ти носиш същата странна мутация в кръвта си, като мистериозните трупове. По-малко изявена, но генетичната структура е идентична. Виждаш ли, Катрин, за мен е чест да се запознаем, защото по време на цялата си кариера съм търсил някой като теб. Ти си една от тях и все пак не си, ти си дете на вампир и човек. Това те прави най-ценното откритие за последните векове.

Мамка му. Трябваше да избягам още в къщата на губернатора, въпреки няколкото куршума, които щях да отнеса.

— Страхотна история, но много хора имат рядка кръвна група и психясали майки. Уверявам те, че не съм по-различна от останалите момичета на моята възраст. Освен това на този свят не съществува такова нещо като вампири.

Гласът ми бе съвсем спокоен. Боунс щеше много да се гордее.

— Нима? — Дон се изправи и кимна на Тейт Брадли. — Сержант, давам ти пряка заповед. Изпълни я моментално. Застреляй госпожица Кроуфийлд в главата, точно между очите.