Джанин Фрост - На крачка от гроба

Миг по-късно вратата до мен бе изтръгната от рамката й, но този миг бе достатъчен, за да се прицеля отново. С мълниеносна скорост стрелях в отворената уста на вампира и той политна назад. Натисках спусъка отново и отново, докато накрая не се чуха само глухи прещраквания, и тогава му се нахвърлих.

Лицето му бе станало на пихтия. Нараняването се самолекуваше, но разтрошеният череп, в същото състояние като този на Айзък, бе така раздробен, че щеше да отнеме много време. Грабнах нож от колана му и го забих в сърцето му тъкмо навреме, за да се извърна и да се заема с другите двама тичащи към мен вампири.

Единият от тях скочи във въздуха. Приведох се и той прелетя над мен. Приземи се върху колата и ми даде ценните секунди, по време на които спринтирах и нападнах другарчето му. Замахнах веднъж, два пъти, и той се свлече на земята с невярващо изражение на лицето си. Страхотно беше да бъда подценявана.

Другият кръвопиец се бе окопитил и започна да ме обикаля в кръг с проблясващи зъби. От къщата и кабинката на охраната долитаха викове. Чух Франки да вика подкрепление, а после чух и как се затича. По дяволите. Скоро това място щеше да гъмжи от ченгета. Или още по-зле.

Отстъпих и се престорих, че се спъвам. Зъбатият се хвана и скочи напред. Движението му помогна на ножа, който извадих, да потъне още по-дълбоко в гърдите му. Все още ръмжеше, когато се приземи върху мен, направих задно салто, и с един ритник го запратих в прозореца на къщата, а после моментално го последвах. Колко практично, че не аз трябваше да строша прозореца и да отнеса раните от порязване.

Отвън и вътре в къщата бе открита стрелба. Човешката охрана се опитваше да защити работодателя си. Вдигнах умиращия вампир и го запокитих върху двама от най-близко намиращите се стрелци, поваляйки ги на земята. После се затичах през трапезарията, покрай красивата каменна камина и тавана с открити греди, и нагоре по стълбите. Зад мен настана хаос, когато охраната се втурна след мен.

Не им обръщах внимание. Чух, че Оливър говори по телефона, викаше помощ, само върху това насочих вниманието си. Минах по коридора, забързаният пулс на губернатора беше като пътеводна светлина за мен, и с трясък ритнах вратата, която стоеше между мен и плячката ми.

Куршумът, насочен към гърдите ми, всъщност разкъса рамото ми: прекалено късно видях оръжието и се приведох. Оливър стреля отново, уцелвайки ме в крака. Изстрелът ме повали и за миг бях поразена от силата на изстрела, проклинайки се за глупавото си прибързано нахлуване.

Франки и още двама пазачи се изкачваха по стълбището лъхтейки. Не се обърнах, задържах погледа си върху Оливър, който с напълно спокойна ръка наклони дулото на оръжието си към мен.

— Айзък е мъртъв — остро рекох, а болката от двата куршума едва не ме парализира. — Болницата няма да бъде взривена.

— Губернатор Оливър! — рече задъхано един от мъжете. — Ранен ли сте?

Оливър имаше небесносини очи. Много светли и ярки, а посребрялата му кестенява коса бе идеално пригладена, също като на снимките от предизборната му кампания.

— Франки, Стивън, Джон… дявол ви взел, разкарайте се от тук — с ясен глас нареди той.

— Но сър! — припяха заедно те.

— Тя е на колене и аз я държа на мушка, разкарайте се от тук, мамка му! — изрева той. — Веднага!

В далечината се чуваше слабият вой на сирени. Прекалено далече бяха, за да може мъжете да ги чуят. Тримата започнаха да се оттеглят и с рязко кимване Оливър ги накара да затворят врата зад себе си. В стаята останахме само аз и губернаторът.

— Ти ли си момичето Кроуфийлд? — попита той, без да отмести дулото и на сантиметър.

Не помръдвах, мислено преценявах нараняванията си и с отново разпалващ се гняв забелязах, че тапетите в помещението бяха синьо-червени с индийски десен, а подовете бяха дървени. Явно Оливър бе маскираният изнасилван на Емили. Тя подробно беше описала стаята му.

— Можеш да ме наричаш Кат.

— Кат — повтори той. — Не изглеждаш такава здравенячка, така кървяща на пода ми. Кажи ми, къде е приятелят ти? Ловецът на глави?

Сирените наближаваха. Не оставаше много време.

— Предполагам, че убива дружката на Хенеси — Суич. Свършено е с теб, Оливър. Те всички са мъртви. За постоянно.

Ръката му дори не трепна.

— Нима? — Усмихна се. Леденостудено. — Е, такива като Хенеси има още много. Няма да е толкова трудно да намеря някой друг, който да изкарва парите. Когато стана президент, тази страна ще претърпи основен ремонт. Ще спестя на данъкоплатците милиони и ще прочистим боклука от улиците. Мътните го взели, след това възнамерявам да се заема с онези на държавни помощи и с домовете за специални грижи. Америка ще бъде по-силна и по-просперираща от всякога. Навярно дори ще премахнат ограничението за два мандата, след появата ми в кабинета 35 35 Според законите на САЩ президентът не може да остане на поста си повече от два поредни мандата. — Бел.прев. .