Джанин Фрост - С единия крак в гроба

На всичкото отгоре Иън се беше издокарал, носеше старомодна копринена риза с къдрички.

Предположих, че е от края на осемнайсети век, като имах предвид по каква мода е ушита. Светлите багри на дрехата едва ли не се сливаха с цвета на кожата му, а кестенявата му коса бе стилно сресана. Тюркоазените му очи заблестяха в очакване.

— Строгият ти костюм не подчертаваше красотата ти, Катрин. Сега изглеждаш направо зашеметяващо.

— Веднъж завинаги да стане ясно: името ми е Кат. Добре е, че толкова много ще го чуят, за да не се налага да се повтарям. — Всички вече ме бяха видели, така че повече нямаше нужда да използвам работното си име. — Домъкнах задника си тук по една причина и тя не е да слушам колко много харесваш роклята ми. Къде са хората ми? И какво искаш? Трябва да е нещо много важно, за да ме издириш, а сега ме и изнудваш.

Когато ми отговори, на лицето на Иън цъфна усмивка на превъзходство:

— Можеш да благодариш на стария си приятел, че ми помогна да те открия, Кат. Имам чувството, че си го спомняш. Криспин, кажи здрасти на бившето си протеже.

— Здрасти, сладурче. Отдавна не съм те вкусвал — достигна до мен глас.

Прикрих усмивката си и се обърнах към него.

Боунс се беше издокарал повече от Иън, поне според пристрастното ми мнение, и не успях да потисна леката си усмивка, когато зърнах косата му. По някое време след последното ни виждане той я беше боядисал в същия блестящ платинен оттенък, с какъвто бе когато се срещнахме за пръв път. Беше току-що подстригана и обгръщаше главата му в къси къдрици. Ризата му имаше наситен ален цвят, беше ушита по последна мода за разлика от тази на Иън, а кожата му блестеше като полети със сметана диаманти на фона на фината материя. Беше време да се извърна. Бързо, преди да са ми потекли лигите.

— Боунс, каква неочаквана противност — казах гладко. — Леле, още ли си жив? Надявах се, че повече няма да те видя. Още ли страдаш от преждевременна еякулация?

Иън се изкиска развеселено. Останалите около него също. Присъстващите бяха разделени по произход, по-младите членове на семейството седяха на по-високите и отдалечени от арената места. Боунс седеше най-ниско в групата на Иън и ми отговори през смях:

— Може би ако хъркането ти не беше толкова гръмогласно, щях да успея да се съсредоточа по-добре.

Туше. Обърнах му гръб.

— Добре, Иън. Достатъчно с глупостите. Ето ме тук, издокарана в красивата ми рокля, а това явно е тържество. Какъв е поводът?

Иън се впусна в мело драматизъм:

— Надлъж и шир разправям на хората, че отмъстителната жена Червенокосият жътвар, всъщност е вампир, прикрит зад биещо сърце и топла плът. Не е известно в света да съществува друг мелез. Казано просто, искам те при мен, Кат, искам да си част от семейството ми. След последната ни среща реших, че няма да си съгласна и затова плених четирима от хората ти, за да се уверя, че ще бъдеш… по-сговорчива, когато разискваме темата.

Иън не знаеше, че вече съм си върнала трима от четиримата, за които говори, нито че съм заловила и шестима от неговите хора. Вероятно си мислеше, че Франсоа и останалите просто закъсняват.

— Аха — отвърнах цинично. — Предполагам, че да бъда „част от семейството“ всъщност означава да прекарвам много време с теб.

Иън се усмихна повече от многозначително.

— Все пак първоначално ще имаш нужда от наглеждане.

— И ако откажа, предполагам, че ще убиеш хората ми?

Той сви рамене.

— Ама наистина, кукличке, ще се наложи ли да убия всички, преди да осъзнаеш, че онова, което ти предлагам, не е толкова противно? Мислех си, че ще е нужно да убия само един или двама, най-много.

Ти, студенокръвно копеле такова , помислих си и изгледах Иън. Фактът, че действията му бяха планирани, а не импулсивни, ми разкри много за него. Иън, изглежда, не се радваше особено, че ще има възможността да убие двама от хората ми, но въпреки това щеше да го направи. Знаех, че и Боунс носи подобна студенина в себе си. Аз също, ако трябва да съм честна.

— Разказвал си за мен? — попитах внезапно, сменяйки тактиката. — Обзалагам се, обаче, че трудно са ти повярвали. Искаш ли да им демонстрирам възможностите си? Искам да кажа, поканил си тук всички тези гости, но досега те не са видели нищо интересно.

На лицето на Иън се появи заинтригувано изражение. Боунс ми беше споменал, че Иън харесва помпозни изяви. Явно беше прав.

— И какво предлагаш да демонстрираш, мой красив Червенокос жътварю?

— Доведи най-силния си боец. Ще го победя, нея или него, и ще го направя само с това, което имам в себе си в момента.