Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Той се вторачи в мен и каза една-единствена дума:

— Жътварят.

Знаех, че погледът ми е светнал, което си беше нормално, имайки предвид обстоятелствата. Кимнах.

— Точно така. Сега, да не си мръднал, мамка ти.

Скочих от него и с периферното си зрение съзрях замазано движение, докато Тейт, Хуан и Купър се биеха за живота си. Купър вече имаше две широки порезни рани на ключицата, но се държеше и парираше всеки бърз като светкавица удар. От устата на Тейт течеше кръв, но и той изглеждаше относително добре, а Хуан… къде, по дяволите, беше Хуан?

Вампирът до мен се изправяше, гърлото му бе почти напълно оздравяло. Аз блъснах главата му в коравия под, замайвайки го и го извлачих на няколко метра встрани от Хачет. После подскочих, за да избегна движението, с което той искаше да подсече краката ми и да ме повали, и пронизах гърдите му.

— Искаш ли да живееш? — попитах и лекичко мръднах острието. — Тогава не смей и да гъкнеш.

Анет беше повалила Франсоа на земята. Нито един от двама им нямаше оръжие и битката им изглеждаше така, сякаш се опитваха да се изпохапят до смърт. Погледнах към нея и после към момчетата. Все още не виждах никъде Хуан. Навярно бе от другата страна на буса. Застинах, после хвърлих един от ножовете си, когато забелязах ръката на Хачет да се прокрадва към ножа в гърдите му. Оръжието се заби право в челото на вампира.

— Следващият ще те довърши — изръмжах. — Не си играй с мен втори път.

Хуан изхвърча над микробуса. Имаше рани навсякъде по тялото си, но сърцето му биеше със стабилен ритъм. Адски забързано, но стабилно, и аз скочих, за да го хвана, преди да е паднал на земята.

— Внимавай къде ходиш — казах и набързо му се ухилих, оставяйки го да стъпи на краката си, после скочих на покрива на буса. От тази височина зърнах как русият вампир, с когото Хуан се беше бил, почти стигна до купчинката с оръжия. Не се поколебах, плъзнах се отстрани на вана като на сърф и му се нахвърлих. Вампирът падна и аз го стиснах отзад.

— Хуан, погрижи се онези двамата вампове да не измъкнат среброто от гърдите си! — успях да изкрещя, преди удар с лакът в лицето да ме прекъсне.

Ох, ох, оооох! Носът ми се счупи и усетих вкус на кръв в устата си. Това обаче не ме спря да върна услугата и да забия лицето на вампира в земята — удар, който произведе задоволителен трясък.

— Сега сме квит — рекох задъхано, после извадих нож от ботуша си и през гърба го пронизах в сърцето. — А сега аз водя.

— Кат, внимавай! — викна Купър.

Рязко извърнах глава и видях как друг кръвопиец полита към мен. Отново пъхнах ръка в ботуша си и… не напипах нищо. Нямах повече ножове, а и нямах време да избягам.

После внезапно вампирът бе повален. Главата на Тейт се появи от кълбото заплетени крайници. Очевидно бе съборил мъжа в последната секунда. Залазих напред към сребърните ножове, издрасквайки ужасяващо колената си върху цимента, но накрая се сдобих с няколко прекрасни, блестящи остриета.

— Внимание! — викнах.

Момчетата ми моментално се приведоха и остриетата се забиха в неживата плът, предизвиквайки нови болезнени крясъци. Тейт отново нападна вампира, който се бе опитал да ме изненада в гръб и аз му подхвърлих нож, който той улови с една ръка, а после го заби в гърдите на мъжа.

— Не го завъртай, не го завъртай! — напомних му и се включих в битката на Купър.

Пет минути по-късно бяхме приключили. Франсоа беше последният вамп, който падна покосен, и когато го издърпах от Анет, забивайки нож дълбоко в гърба му, той все още я псуваше.

— Защо? — попита я той най-сетне, а заради акцента му думата излезе почти неразбираема.

Анет беше покрита с кръв от глава до пети, отчасти нейната собствена, отчасти — на Франсоа. С безупречната си кожа, покрита с алената течност, тя можеше да мине за по-пищна Сиси Спейсък, както актрисата бе изглеждала в края на „Кери“.

— Нали виждаш коя е тя? — Анет рязко попита Франсоа, кимайки към мен. — Твоят господар я иска. Моят господар я обича. Съжалявам, Франсоа, но съм предана на Криспин, не на Иън.

Заведох Франсоа при буса, където Анет започна да навива тиксо около китките му. По принцип тиксото нямаше да може да задържи вампир, но ако мърдаше прекалено много, движещият се микробус щеше да спомогне за по-дълбокото забиване на ножа в сърцето му и французинът го знаеше.

— По-добре да ме беше убила — горчиво рече Франсоа. — Защото Иън ще направи точно това, когато разбере, че сме били измамени и сме го провалили.