Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Той се усмихна и се изправи от отпуснатата си поза, за да ми се поклони по най-аристократичния начин, който съм виждала.

— Разбира се. Колко грубо от моя страна. Името ми е Спейд.

Овладях изражението си, за да не се издам, но вътрешно се усмихнах. Това беше най-близкият приятел на Боунс. Преди години, когато се бяхме срещнали за пръв път, аз моментално бях предположила, че той е от лошите и се бях опитала да разбия главата му с камъни. Когато обаче Боунс пристигна и разкри кой в действителност е вампирът, Спейд се беше поизтупал и после прямо ме беше подкачил заради държанието ми при запознанство.

— Спейд. Хубаво име. Да не би да са те накарали да си го избереш от някой комикс?

Естествено, знаех защо си бе избрал името. Спейд бил затворник заедно с Боунс в Саут Уелс. С този прякор надзирателят наричал бившия барон Чарлс де Мортимър заради инструмента, с който аристократът работел — лопата. Вампирът беше запазил прякора си, за да му напомня за някогашната му безпомощност.

Той изви устни, преди да успее да се овладее.

— По-късно ще размисля над избора си, ангелче. Би ли се приближила? Ще те претърся за оръжия.

Останалите осмина се наредиха в кръг около нас, докато Спейд бавно и прилежно прокарваше ръце по тялото ми. Когато свърши, се усмихна леко.

— Сега вече за мен е удоволствие да се запознаем. — Той кимна към една от колите. — След теб.

Подкарахме към изоставен път, където ни чакаше хеликоптер. Повече не разговаряхме. След като отлетяхме, забарабаних с пръсти по крака си. Останалите вампири не спираха да ме зяпат, но аз не им обръщах внимание. Спейд остана мълчалив, ала от време на време ми се подсмихваше косо.

След малко повече от два часа се приземихме. Нямах часовник, но предположих, че е около единайсет и половина. Значи скоро. Много скоро. Замолих се наум тази вечер никой друг освен баща ми да не бъде убит и слязох от вертолета, за да започне партито.

Иън определено обичаше да забавлява гостите си с вкус. Тази къща беше дори по-пищна от предишната му, на практика представляваше истинско имение. Градините криеха загадъчните си форми на лунната светлина, а пръснатите наоколо факли подсилваха впечатлението. Скулптури, застинали в различни пози, приветстваха, но и предупреждаваха, а някои от тях бяха откровено варварски. Докато минавахме под мраморна арка, разсеяно се зачудих дали онези статуи, които изглеждаха като древногръцки, са автентични. Знаейки за слабостта на Иън към редки и ценни предмети, вероятно скулптурите бяха истински.

Когато вратите се отвориха, силата на свръхестествената енергия ме блъсна и аз замръзнах. Беше като да вървя из течно електричество. Мили Боже, какви същества се бяха събрали тук? Бодна ме чувство на страх. Това беше лигата на професионалистите и аз не бях сигурна дали съм готова да вляза в нея, но вече беше прекалено късно да се връщам назад.

От двете страни на залата в редици стояха вампири и гули, ние минахме в средата. Тежестта на погледите на събралите се бе голяма, но аз вървях напред и заставях краката си да не треперят. Никога не показвай страх. Иначе беше все едно да звънна със звънчето за вечеря.

Огромна двойна и впечатляващо гравирана врата беше отворена от двама вампири. Спейд ми направи знак да продължа напред. Изправих рамене и гръб и нехайно, като Пепеляшка на бала, се понесох към опасната неизвестност.

„Арена!“, това бе първата ми мисъл. Готическа, луксозна арена. Амфитеатър, пълен с разкошни столове, канапета и пиедестали, наредени в кръг около празното пространство в центъра, което можеше да служи за арена. Помещението бе подредено като стадион, всеки следващ ред се издигаше и разкриваше гледка от по-високо към зловещата платформа в средата. И понеже пътят ме водеше право в центъра на сцената, там и отидох.

Когато ме забелязаха, около мен се надигна какофония от толкова много гласове, че нищо не се разбираше. Явно тази вечер бях основната атракция. Колко ласкателно. Само със силата на волята си успях да си наложа да не оглеждам дузините лица търсейки онова, което обичах. Боунс беше тук. Дори във водовъртежа от енергии можех да го усетя. По дяволите, можех дори да го подуша след всичката кръв, която снощи бях изпила от него.

Иън седеше най-отпред в средата като кралска особа. Най-ниският балкон се издигаше едно ниво над арената, затова вдигнах глава към него в престорена изненада.

— Значи ти стоиш зад всичко това? Така ми се пада, задето тогава не завъртях ножа. Ела тук долу и ще поправя грешката си.