Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Не, кукло, това не ти е среща по борба. Ще си върнеш момчето, само ако убиеш противника си. Е, твоят съперник няма да има възможността да те убие. Но може да те върне при мен в каквото и състояние да си, а когато го направи, ще си моя.

Размислих над информацията. И тогава оставих очите ми да светнат. Светлината проряза въздуха като два смарагдови лъча и сред множеството се надигнаха възгласи. Иън им бе казал каква съм, но да видиш, означаваше да повярваш.

— Повикай най-добрия си боец, Иън. Готова съм.

Той се усмихна.

— Не искаш ли преди това бившият ти любовник да ти пожелае успех? — попита и посочи тавана над главата ми.

Погледнах нагоре и не повярвах на очите си. Кучи син. Окован в клетка под куполовидния покрив висеше Ноа. Ето ти гледка от птичи поглед. Дори бяха наклонили кафеза, така че затворникът да вижда по-добре. Ужасно беше да си в такова положение и да наблюдаваш как долу решават съдбата ти, без да можеш сам да направиш каквото и да е по въпроса.

Зелената светлина от погледа ми падна върху лицето на Ноа, който ужасен гледаше към мен. Винаги съм знаела, че когато разбере какво съм, ще ме погледне с такова изражение на лицето. Понякога е отвратително да си прав.

— Грендел — викна Иън. — Какво ще кажеш да ми доставиш този мелез?

От другата част на залата се чу смях. Мъж с гола глава се изправи и бавно и утвърдително подсвирна.

— Ще ти я доставя, Иън. За мен ще бъде удоволствие да я направя сговорчива.

Огледах от главата до петите противника си. Ооох. Това можеше да се окаже проблем.

Изправилият се мъж навярно беше висок над два метра. Ръцете му бяха по-дебели от талията ми, а краката му бяха като дървесни трупи, покрити с кожа. За толкова огромен човек той се движеше по пътеката неочаквано бързо и грациозно, стомахът ми се преобърна. Грамаден и бърз, това не беше добре. Ала онова, което ме притесни най-силно, бе фактът, че мъжът, подскачащ по арената, не бе вампир. Беше гул.

Можех да забивам токчетата си в сърцето му, докато настъпи куковото лято, но нямаше да го убия с тях. А и те не можеха да ми послужат като меч, за да отсека главата му. Добре тогава. Щеше да стане интересно.

Иън ми се ухили, предусещащ победата.

— Знаеш ли кой е това, Кат? Това е Грендел, най-известният наемник сред гулите. Почти на шестстотин години е и е бил siradioii 16 16 Наемници от балканските народи, които били ползвани от Венецианската република за различни военни мисии, в това число и срещу набезите на Отоманската империя. — Бел.прев. във венецианските армии. На Грендел му плащали в зависимост от броя на главите, които отсичал по време на битка, а това, скъпа моя, било по времето, когато е бил само човек.

Срещнах погледа на Боунс. Приятелят ми вдигна вежда. „Искаш ли да се намеся?“, питаше ме той безмълвно. Можеше да спре всичко това, като изиграе картата за собствеността, знаех го, а и изражението на Боунс ми казваше, че Иън ни най-малко не преувеличава, описвайки какъв гадняр е Грендел.

Отново огледах добре плешивия гул. Да, приличаше на гадно копеле, без съмнение. А аз бях въоръжена единствено с чифт високи токчета. Погледнах към Ноа, чието лице изразяваше примирение. Очевидно смяташе, че е мъртъв, без значение какво се случва. Можех лесно да се измъкна. Можех да се разкрия като ухапаната кучка на Боунс и да си тръгна, без дори един счупен нокът, но това не бе в стила ми. Не, предпочитах да се бия с този гигант и да спечеля свободата си, вместо да ми я сервират на тепсия. Но къде ми беше оръдието, когато се нуждаех от него?

— Не я пребивай прекалено лошо, Грендел, имам планове за нея за по-късно — подсмихна се Иън.

Гулът се изсмя зловещо.

— Ще оживее. След това изцеляването й зависи от теб.

Колко успокояващо. Почти незабележимо поклатих глава към Боунс, давайки му знак, че не искам да се намесва. После мрачно изпуках кокалчетата на пръстите си и наблюдавах как Грендел се приближава. Гулът ме огледа от горе до долу с професионален, коравосърдечен поглед, несъмнено чудейки се коя от костите ми да счупи първо.

— Като доказателство за моята безстрашност — каза той с дълбокия си глас, — ще те оставя да нападнеш първа, без да се отбранявам.

— От мен не можеш да очакваш да ти отвърна със същото — отвърнах моментално.

Студена усмивка цъфна на лицето му.

— Не се и надявам. Иначе боят ще свърши прекалено бързо и ще ми развали забавлението.

Страхотно. Грендел гигантът беше садист. Кой казва, че животът е като разходка в парка?