Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Поех дълбоко дъх и скочих във въздуха, с всичка сила ритайки с крака. Токчетата ми се забиха в гърлото му и аз разтворих крака, надявайки се среброто да прекъсне гръбнака му при тила.

Но не сполучих. Онова, което успях да направя, бе да откъсна две огромни парчета от гърлото му и да го възседна, когато и двамата паднахме на земята. Приземих се върху него по много неприличен начин с колена от двете страни на лицето му, после отскочих.

Иън се разсмя толкова силно, че очите му порозовяха от сълзите.

— Тази бойна техника не я приложи на мен, Кат. Осмелявам се да твърдя, че се чувствам измамен.

Грендел не беше в толкова весело настроение. Потърка кожата на шията си там, където тя заздравяваше, и ме изгледа злобно.

— За това ще си платиш с болка.

Какво се очакваше да отговоря? Че и аз не изпитах удоволствие?

Юмрукът на Грендел се стрелна към мен. Беше едва ли не смешно, защото зърнах само нещо размазано и после — бууум. Прелетях и се забих в креслата зад гърба ми. Приземих се върху две добре облечени жени вампири, които услужливо ме хвърлиха обратно на арената, без дори едно „здрасти“. Още щом докоснах земята, се претърколих, едва избягвайки ритник, който щеше да запрати червата ми между ребрата. После скочих на крака, за да му попреча да се хвърли върху мен и да ме смаже, както правеха кечистите. Мамка му, колко беше бърз! И не се помайваше! Отново избегнах юмрука му, който вместо гръдния ми кош, уцели рамото ми. Чу се изпукване, когато ключицата ми се счупи. Последва ново изпукване, когато той замахна уж за ляво кроше, но ме удари вдясно и счупи поне три от ребрата ми. Побягнах и се задъхах, когато успя да ме удари отзад, защото не бях достатъчно бърза. Проснах се на арената по лице, запълзях, но сърцето ми се сви, когато усетих желязната му длан да се сключва около глезена ми.

Грендел ме издърпа до себе си и заби юмрук в тялото ми. Дръпнах се в последната минута, така че той не успя да раздроби целия ми гръден кош, но вместо това размаза бъбрека ми. Превих се, кашляйки алена кръв, едва успявах да дишам. Грендел пусна глезена ми. Изправи се на крака и започна да се смее.

— Това ли е Червенокосият жътвар, от когото всички се страхуват? Това?

Избухнаха аплодисменти. Очевидно не бях любимката на тълпата. Грендел се поклони, все още смеейки се, а у мен избухна ледена ярост. Негодникът нямаше да ме даде на Иън, кискайки се колко лесно му се е отдало. Щях да го поваля, с болка или без болка. Хайде, Кат. Още не си свършила.

— Шубелия.

Докато го казвах, се надигнах и приклекнах. На Грендел му секна смехът. Извисяваше се заплашително над мен и замахна да размаже физиономията ми.

Вместо да се свия, аз се стрелнах напред. Позицията ми ниско долу ми даде идеалната възможност да нанеса колкото се може по-сериозни поражения с устата си.

Грендел изпищя пронизително. Не продължих да го хапя, понеже главната ми цел бе да го разсея, а разкъсаните слабини бяха нещото, което най-силно привлича мъжкото внимание. Когато той инстинктивно притисна чатала си, аз скочих на гърба му като маймуна, използвайки краката си, за да се задържа. Сетне забих пръсти в очите му.

Сега Грендел наистина имаше основание да пищи. Забих пръсти още по-дълбоко, без да обръщам внимание на лепкавото усещане. Замахваше с ръце назад в опит да удари каквото докопа от мен. Отскочих, избягвайки убийствените удари и подкосих краката му. Въпреки че пръстите ми вече не бяха забити в очите му, той все още не можеше да вижда. Очите му все още не се бяха възстановили. Имах на разположение само няколко секунди.

Отново му се нахвърлих, стиснах главата му с всичка сила и я завъртях. Чу се силно изпукване, но не беше достатъчно. Всичките ми мускули се напрегнаха, докато изцеждах и последната си сила, дърпах главата му, като използвах краката си за опора… и накрая се катурнах назад с главата на Грендел в скута си, а кървавите очни кухини се бяха вторачили в мен.

— Забрави… да ме… ритнеш, когато бях паднала — успях да изхриптя.

Последвалата тишина бе прекъсната, когато няколко гласа започнаха да говорят едновременно. Изплюх част от кръвта в устата си, без да ми пука колко неподобаващо е това за една дама, и се присвих на една страна. Грендел щеше да ме победи, ако не беше толкова самодоволен. Още един удар като последния в гръдния ми кош и нямаше да мога да развъртя и капачката на бутилка с безалкохолно. Дори сега имах усещането, сякаш ме е блъснала кола. Не, сякаш ме е блъснал влак. Товарен влак. Лицето на Грендел се взираше нагоре в мен, а кожата му започваше да се набръчква, тогава избутах черепа настрана. Има хора, които обичат да колекционират трофеи. Не бях от тях.