Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Усмивката на Иън ми подсказа, че той вече има някои идеи. Изругах наум. Мамка му, защо не се бях постарала да науча повече за семействата и произхода, преди да ми хрумне, че това е добра идея? Защо бях позволила на заслепяващата ме нужда да отмъстя на баща си да ме накара да скрия плана си от Боунс? Менчерес беше казал, че желанието за мъст е най-празното чувство. Очевидно, освен това то караше хората да постъпват по най-глупашкия начин.

— Само че аз вече принадлежа на Боунс — казах, изигравайки като последна възможност коза за правото на собственост. — Той ме е хапал и е правил неща с мен, които се считат за престъпни поне в няколко щата!

— Произходът бие по сила правото на собственост, мили мой Жътварю — с копринен глас рече Иън. — Така че Криспин несъмнено ще пази мили спомени за времето ви, прекарано заедно… но и само със спомените ще си остане.

— Не съм съгласен, Иън — отвърна Боунс и изпъна рамене. — Прав си, произходът бие правото на собственост. Но ти нямаш право над нея, ако тя ми е съпруга.

Иън изглеждаше толкова объркан, колкото се чувствах и аз самата.

— Но тя не е — той изтъкна очевидното.

Боунс извади нож от джоба си. Напрегнах се, предполагайки, че започваме войната за освобождение. Но Боунс просто прокара камата по ръката си, а после хвана с окървавената си длан моята.

— По силата на кръвта ми ти си моя съпруга — рече той ясно. После ми каза по-тихичко: — Представях си нещо доста по-романтично за този момент, Котенце, но обстоятелствата не го позволяват.

— Сигурно си полудял — викна Иън, вадейки собствения си нож от панталоните.

— Не мърдай! — прогърмя глас в същия миг.

Иън замръзна, а Боунс, който тъкмо понечваше да насочи ножа си към него, също застина. Тъмнокоса фигура се движеше по пътеката и всички се заотместваха, за да направят път. Нямаше нужда да видя лицето му, за да се досетя, че това е Менчерес. Могъщата сила, струяща от него, сама ми разкри, че той върви към нас.

— Менчерес — поздрави го Боунс и кимна. — Прав ли съм в предположението си?

— До голяма степен — дойде гладкият отговор на вампира.

— Винаги взимаш неговата страна, а не моята! — тросна се Иън, прекъсвайки почтителното си мълчание.

Боунс извъртя очи.

— Не това отново.

— Не става дума за вземане на страна — спокойно заяви Менчерес. — Казах, че Боунс до голяма степен е прав. Кат все още не го е пожелала за съпруг.

Иън се хвана за това.

— Не знаеш какво означава това, Кат. Това не е като човешкия брак, където разводът е често срещан като дишането. Ако се съгласиш на това, цял живот ще бъдеш обречена на Криспин. Няма да можеш да промениш мнението си, няма да можеш да се освободиш от този брак, докато един от вас не умре завинаги. Ако дори само веднъж преспиш с друг мъж, Боунс ще има правото да го убие без последствия.

Менчерес се усмихна, но не весело.

— Да. Веднъж обявен, бракът не може да бъде разтрогнат.

Кафявите очи се вгледаха в моите, когато извърнах поглед от Менчерес. Боунс изви вежда, докато чакаше.

— Не мислиш ли, че е време да се запознаеш с баща си? — веднага се опита да ме подмами Иън.

Това вече привлече вниманието ми.

— Ще сключа сделка с теб, Кат. Много по-различна от онази, която първоначално смятах да ти предложа. Можеш да си тръгнеш тази нощ и ще имаш честната ми дума, че няма да предявявам искане за собственост над теб, нито някога отново ще безпокоя хората ти. Освен това ще ти дам Макс, за да правиш с него каквото си искаш. В замяна ще искам само да откажеш на предложението на Криспин и завинаги да се разделиш с него. Имаш думата ми.

Онемях, пръстите ми се свиха около дръжката на острието и побеляха.

— Максимилиан, ела тук! — нареди Иън.

Вратите на залата се отвориха и Спейд се изгуби от погледа ми, за да направи път на висок мъж. Така значи. Очевидно онази снимка ми бе разкрила само частичка от приликата помежду ни. Изправени лице в лице, вече нямаше никакво съмнение. Аз наистина му бях одрала кожата.

Дръпнах ръката си от тази на Боунс, бях в състояние на шок. Макс пристъпи до края на арената и спря, не се приближи повече. Аз извървях последните няколко стъпки, които ни разделяха.

Косата му беше алена, ярка и гъста точно като моята. Божичко, тези очи, сребристосиви и същите като моите. Той имаше високи скули, пълни устни, прав нос, волева челюст… Всичко беше като моето, но в по-мъжки пропорции. Дори Стойката му бе подобна. Беше, сякаш се гледам в откачено изкривяващо пола огледало и в продължение на минута не можех да сторя нищо друго, освен да зяпам.