Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Лъжец — изплюх думата аз.

Усмивката му стана жестока и знаеща.

— Попитай я.

Очевидно бе, че Макс умее да лъже. Всеки, който е в състояние да заговорничи и да планира убийството на собствената си дъщеря не би сметнал, че лъжата е под нивото му, но някак… някак… сега не бях убедена, че ме лъже. Откакто се помнех, майка ми винаги разпалено бе твърдяла, че вампирите са демони. Мислех, че думата е общо название, отразяващо отвращението й, но може би бе нещо повече. Ако Макс й беше казал, че е демон, че всички вампири са демони, това определено обясняваше смесените й чувства по отношение и на мен самата, както и категоричния й отказ да приеме вампирите за нещо друго, освен за зли.

— И си спомняш майка й толкова добре, а? — разговорливо попита Боунс, докато аз обмислях думите на Макс.

Макс не прогони усмивката си, изпълнена с омраза.

— Нали точно това казах.

— Как й беше името? — отново попита Боунс безцеремонно.

— Джъстайна Кроуфийлд! — сопна се Макс. — Сега да не ме попиташ какъв цвят бяха гащичките й?

Боунс се усмихна неочаквано, но усмивката му никак не беше приятна.

— Когато Иън се е досетил, че си баща на Кат, обзалагам се, че ти е споменал и колко много дъщеря ти желае смъртта ти. Изплашил те е до мозъка на костите ти, нали? Да откриеш, че някой достатъчно силен да те размаже, те е погнал. Спомнил си си майка й, както и доказа току-що, и е било много лесно да провериш името на детето, което тя е родила преди всичките тези години. Дал си тази информация на наемен убиец на име Лазарус, нали така? Накарал си го да убие онази двойка в предишната й къща и въпреки че Кат е влязла в капана, Лазарус не е успял да я убие. Тогава сигурно ужасно си се уплашил и си решил да се добереш до нея по единствения възможен начин. Чрез брат си. Знаел си, че той я е пратил по петите на Иън, че кой друг е можел да го стори? Разровил си се, докато не си открил предател в екипа му. Предател, който е можел да разкрие местонахождението й на друг наемен убиец и което е по-важно, предател, който ти е разкрил слабостите й. Добър план, друже, но съм тук, за да те осведомя, че малката ти къртица и съучастникът му бяха убити.

— Ти, копеле — ахнах, след като осъзнах как парченцата се напасват.

— Какво означава това? — подозрително попита Иън.

— Макс я е открил много преди теб, но е запазил този факт за себе си. Действал е зад гърба ти в продължение на месеци, Иън, опитвайки се да убие Кат, за да спаси нещастния си задник. Хич не е лоялно от негова страна, нали?

— Не знам за какво говори той! — настоятелно заяви Макс.

Вторачих се в мъжа, който ми беше баща и осъзнах, че сега той несъмнено лъже. По лицето на Иън се изписа изражение, което показа, че и той осъзнава предателството.

— Имаш ли доказателство, Криспин?

Никой не остана заблуден от хладнокръвното поведение на Макс. Очите на Иън светеха в яркозелено.

Боунс кимна.

— Имам копия от банковите трансакции от последния му опит за убийство. Глупавият негодник е ползвал личната си банкова сметка, за да плати за информацията от централата на чичо й, и мисля, че ако се поразровиш, ще проследиш тази сметка до Макс. Освен това без съмнение ще откриеш друг трансфер на солидна сума от април, когато двойката, настанила се в предишния дом на Кат, е била убита.

Устните на Иън побеляха. Злобно се ухилих на Макс.

— Охо. Май някой е в загазил.

Е, животът му не беше в опасност, но съдейки по изражението на Иън, Макс скоро щеше да съжалява, че господарят му не е пожелал да го убие.

Иън за последно изгледа дълго Боунс, после се обърна и рязко направи знак на Макс да го последва.

— Ей, Макс — викнах, когато мъжът запристъпва след Иън. — Пази си гърба. Никога не се знае кога някой ще ти забие нож в него.

Видях как той се напрегна, но не се обърна. Мина право през огромната двукрила врата и изчезна. Ще се видим отново , обещах му наум. Сега вече знам кой си и можеш да бягаш, но няма да успееш да се скриеш.

Навярно най-голямото изумление за мен беше, че и останалите вампири започнаха да се разпръсват, без дори да се чуят измърморени заплахи. Явно приемаха предупреждението на Боунс сериозно и знаеха, че всеки, който започне да се закача с мен, ще си навлече гнева му, както и гнева на неговите хора.

Спейд си проправи път до арената и приятелски плесна Боунс по гърба.

— По дяволите, друже. Ти си женен? Все още се случват чудеса.

Напрежението съвсем осезаемо напусна Боунс, когато се усмихна на приятеля си.