Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Макс, от своя страна, не обели и дума. Когато извърна поглед от мен и го насочи към Иън, изражението му издаде едновременно неподчинение и примирение. Обаче не помоли за милост. Нито мен, нито Иън. Нима това бе смелост… или просто осъзнаваше факта, че молбите няма да му помогнат?

Най-накрая възвърнах гласа си.

— Знаеш ли какво си обещах, когато майка ми разказа каква съм и как се е случило?

Приближих се толкова близо до него, колкото това бе възможно, без да го докосвам. Той стоеше сковано като някоя от статуите, които бях зърнала отвън. Движеха се само очите му и те ме следяха съсредоточено.

Прокарах пръсти по раменете му, докато обикалях около него. Той се сви под тежестта им, а аз се засмях гърлено и жестоко.

— О, Макс, усещам силата ти, а тя не е толкова голяма. Много по-силна съм от теб, но ти сигурно го знаеш, нали? Затова и се опита да ми пръснеш главата, за да не те докопам първа. Имаш ли въобще представа колко дълго чаках да те убия?

Той продължаваше да мълчи. Иън ме погледна въпросително, но аз не му обърнах внимание. Очевидно беше, че той не знаеше за действията на Макс. Крачех около баща си и се вбесявах още повече, защото мъжът не обелваше и дума.

— За пръв път чух за теб на шестнайсетия си рожден ден. Сладък шестнайсети рожден ден, а какво получих за подарък? Подробно обяснение за кошмарния си произход. Затова се заклех пред себе си, че един ден ще те намеря и ще те убия заради нея. Чу ли какво ми предложи току-що Иън? Задникът ти, заедно с всички свързани с него части!

Гневът се излъчваше от порите ми и очите ми го пронизаха с блясъка си, когато отново застанах пред него.

— Хайде, Макс, какво мислиш? Голям подарък, нали? Кой може да откаже на такова предложение? Та аз искам да те убия повече от всичко останало, което някога съм желала в объркания си ненормален и откачен живот!

Ножът, който Боунс ми бе дал и който стисках в ръка, потрепери заради копнежа да го забия в сърцето му. Най-накрая след поредния дълъг поглед аз отново се изкисках. Горчиво. Жаждата ми за отмъщение вече едва не ме бе разделила с Боунс тази нощ. Нямаше да си позволя да повторя тази грешка.

— Ти, безполезно лайно такова, сега ще направиш първото, последното и единственото нещо като мой баща, защото в живота ми има някого, който означава за мен дори повече от убийството ти. Поздравления, боклук такъв. Току-що даде ръката на булката.

Вместо да завъртя ножа в сърцето на баща си, аз порязах дланта си и я стоварих върху все още протегната към мен бледа ръка.

— Свързани завинаги, а? На мен ми звучи добре. По силата на кръвта ми, Боунс, ти си мой съпруг. Това ли трябва да кажа? Правилно ли го направих?

Боунс ме приведе назад със силата на целувката си и аз предположих, че това е отговорът му.

Макс наруши мълчанието си чак когато Боунс прекъсна целувката ни. Хвърли ми поглед и се усмихна. Смразяващо.

— Ако не успееш от първия път, опитай пак, опитай отново. Вярваш ли в това, момиченце? Аз вярвам. Двамата с теб ще получим срещата си, запомни ми думите.

— Той заплашва ли я? — попита Боунс с хладна любезност Иън, а аз срещнах стоманения поглед на баща си. — Май не е зле да му напомниш, че който преследва жена ми или някого, който й принадлежи, като чичо й например, всъщност обявява война на мен. Това ли е позицията, която заемаш, Иън? Той и от твое име ли говори?

Иън изгледа Макс наистина заплашително.

— Не, не говори от мое име и няма какво повече да каже по този въпрос. Нали, Макс?

Макс огледа всички вампири на Боунс, които също го наблюдаваха заплашително.

— Не, нямам какво повече да кажа по този въпрос — повтори той с тон, който подсказваше, че Макс щеше да има много за казване, ако обстоятелствата бяха други. — Но имам какво да кажа за майка й. — Той отново прикова поглед върху мен. — Излъгала те е. Чуках я, да. Но не съм я изнасилил.

Боунс ме стисна по-здраво, усещайки, че малко ми остава да избухна. Иън също го забеляза.

— Ти се отказа от шанса си, Кат, и сега всичко е двупосочно. Макс е под моя опека. Ако го докоснеш, това ще означава, че обявяваш война.

Стегнах се. По друго време, на друго място. Не тук, защото случката щеше да прерасне в кървава баня между Боунс и хората на Иън.

— Навярно си изнасилил толкова много жени, че не си спомняш коя е тя — равно рекох.

Макс се усмихна.

— Никога не забравяш първата си, а след промяната ми тя беше първата. Беше красива брюнетка с огромни сини очи и хубави закръглени гърди. Толкова млада и нетърпелива. Толкова свежа. Толкова ми беше приятно да я чукам на задната седалка на онази кола, а единственият момент, в който тя се възпротиви, беше, когато свърших. Тя отвори очи, видя светналия ми в зелено поглед, забеляза зъбите ми… и запищя диво. На всичкото отгоре заплака. Завика истерично и каза, че съм изчадие адово или нещо такова. Смешно беше. Толкова смешно, че не се опитах да отричам. Казах й, че е права и че съм демон. Че всички вампири са демони и че тя току-що е позволила на един от тях да я чука. После пих от кръвта й, докато майка ти не млъкна и не припадна. И това, момиченце е, което наистина се случи между мен и майка ти.