Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Бавно се изправих на крака и изгледах кръвнишки Иън, който още стоеше със зяпнала уста.

— Свали… клетката… долу.

Още не можех да говоря добре заради напрежението в счупените ми ребра. Иън кимна със свити устни и със скърцане на метал Ноа бе свален долу. Когато го пуснаха да излезе от клетката, той изгледа мен и обезглавения гул с ужас. Сетне се развика.

— Някой да му затвори устата — нареди Иън раздразнено.

Спейд моментално пристъпи напред и пронизващият му взор и заповедта да мълчи, за секунди принудиха Ноа да утихне. После го поведе по пътеката към двойната врата, откъдето беше гледал. Малко се успокоих. За Ноа това бе възможно най-безопасното място.

Изненадващо, но Иън започна да ръкопляска, пляскането обаче беше по-скоро присмехулно, за разлика от искрените аплодисменти, които за кратко бе спечелил Грендел.

— Добра работа, Червенокоси жътварю! Вече никой няма да се подиграва на това име. Повече от впечатлен съм, както и всички присъстващи. Доказа, че си изобретателна, силна и безмилостна. Спечели битката и един от хората си. Както и да е… Аз все още държа трима от тях. Колко са ценни животите им за теб, кукло? Присъедини се към мен, закълни се във вярност, и ще ги пусна. Хайде, няма да е чак толкова неприятно. Всъщност има много преимущества, както сама ще се увериш.

Иън се усмихна, когато изрече последното изречение, за да не остане съмнение за значението на думите му.

Боунс се изправи.

— Видях достатъчно, Иън. Сега си тръгвам.

— Следва най-хубавата част — каза Иън и ми намигна. Аз му показах среден пръст. Иън се разсмя. — Сега вече ми четеш мислите, Кат.

Боунс мина по пътеката. Повече от стотина вампири също се изправиха и го последваха. Ококорих очи. Всички тези бяха негови!

— Няма защо да оставам повече, друже. Пожелавам ти лека вечер. — Той продължи да върви надолу, докато не стигна най-ниското ниво над арената, а после се обърна и се усмихна на Иън. — Но преди да си тръгна, смятам да поздравя почетния ти гост.

Иън се изкиска.

— Внимавай. Може да свършиш до Грендел.

— Винаги ми е харесвало да живея опасно — отвърна Боунс и скочи на свободното пространство до мен. Щом се озова на сцената, усмивката му се разшири. — Поздравления за невероятното представление на неспортсменски дух. Какъв непочтен боец си ти! Явно някой наистина умел те е обучил.

Разсмях се, въпреки че ме болеше.

— Да. Едно арогантно копеле.

— Нали знаеш, че от думите не ме боли. Хайде, сладурче, какво ще кажеш за една целувка за сбогом, в името на доброто старо време?

— Искаш целувка? Ела и си я вземи.

Виждах Иън вдясно зад Боунс. Той се изсмя и измърмори нещо на седящия до него, че можело да отхапя устните на Боунс. Кискането му се превърна във вбесено съскане, когато Боунс ме взе в обятията си и аз притиснах устни към неговите. Не затворих очи, докато го целувах. Изражението на Иън бе безценно.

— Какво, по дя…?

Иън се изправи толкова рязко, че креслото му се преобърна. Не му обърнах внимание, а продължавах да смуча от дълбоката рана на езика на Боунс, която той си бе нанесъл пред очите на всички. Тя зарасна, а аз се почувствах по-добре, когато кръвта му започна да лекува нанесените ми наранявания.

Иън се вбеси от промяната в програмата. Вторачи се гневно в Боунс със светещи в изумруденозелено очи.

— Достатъчно, Криспин! Сега Кат е моя, така че можеш да махнеш ръцете си от нея и да се разкараш.

Вместо да го послуша обаче, Боунс само затегна прегръдката си.

— Опасявам се, че не съм съгласен. Там, където са ръцете ми в момента, ми харесва.

— Да не си полудял? — Иън скочи долу на арената. Ако беше човек, щеше да получи инфаркт. — Какво става? Дръзваш да се изправиш срещу мен заради жена, която дори не харесваш? Която дори не си виждал от години? Това едва ли е примерът, който нов господар трябва да дава на хората си, освен ако няма и още нещо. Да не би това да е някакъв повод да започнеш война срещу мен?

Боунс внимателно изгледа Иън.

— Не се опитвам да започна война срещу теб, Иън, но ако ти я започнеш, аз ще я довърша. Много е просто. Няма да я насилвам да прави каквото и да е, ако тя те харесва, аз ще си тръгна. Така че, сладурче, с кого предпочиташ да бъдеш? С мен или с Иън?

— С теб — моментално отговорих с лукава усмивка. — Иън, съжалявам, но ти не си мой тип. Освен това отвлече приятелите ми, за да се опиташ да ме превърнеш в един от трофеите си. Хич не е готино.

Яростно пламъче припламна в очите на Иън и когато той се ухили, усмивката му бе опасна.