Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Разперих ръце и се завъртях, за да се види, че не нося никакви оръжия, но, естествено, Иън вече знаеше това, понеже бях претърсена. Не беше моя вината, че никой не поразгледа хубавичко обувките ми.

— Какво ще искаш в замяна, ако спечелиш? — попита Иън.

— Да пуснеш един от мъжете. Аз ще избера кой точно.

Иън ме наблюдава в продължение на един дълъг миг.

— Съгласен — каза най-накрая.

— Добре — рекох на мига. — Избирам Ноа.

Мамка му, ако можех сама да освободя Ноа, голямо бреме щеше да падне от раменете ми. Колко ли изненадан щеше да е Иън по-късно, когато разбереше, че е разменил единствения си заложник?

Боунс избра този миг, за да се изправи.

— Иън, преди да започне този цирк, искам да обсъдя нещо с теб. Всъщност щях да пропусна това събитие, ако не ме бе повикал да присъствам. Работата е там, господарю, че искам сам да съм си господар и мисля, че вече ми е време. Освободи ме от семейството си.

Преди да овладее изражението си, Иън изглеждаше, сякаш някой го е фраснал в корема.

— По-късно ще говорим затова, Криспин, когато е по-спокойно — каза той, опитвайки се да протака, без да изглежда слаб пред останалите.

Боунс посочи множеството с жест.

— Няма по-подходящ момент от настоящия, всички присъстващи ще имат шанса да наблюдават спазването на традицията. Когато си тръгна няма да искам нищо друго, освен онова, което е мое по право — вампирите, които съм създал, моята собственост, както и човеците, които ми принадлежат. Достатъчно дълго чаках този момент, Иън, повече няма да чакам.

Последното изречение бе казано безкомпромисно остро и всички доловиха това.

Тонът на Иън от дипломатичен моментално стана груб.

— А ако откажа? Нима заплашваш, че ще ме предизвикаш, за да извоюваш свободата си?

— Да — безцеремонно заяви Боунс. — Но кому е нужно това? Пътищата ни се срещнаха още докато бяхме хора и не бива да се разделим едва след като един от двама ни е унищожен заради чист инат. Освободи ме по своя воля, не в битка, защото това е моето желание.

Не можех да си представя какво е да имаш общо минало с някого, продължило векове, каквото Боунс делеше с Иън и което буквално бе продължило и след смъртта. Иън не ми се струваше нищо специално, но след като Боунс толкова усилено опитваше да не го убива, явно у вампира имаше нещо, което не се виждаше на пръв поглед. Знаех, че верността на Боунс към Иън не се дължеше само на това, че го е превърнал във вампир. Може би Иън малко приличаше на Дон. Безжалостен манипулатор, когато се опре до нещо, което иска, но в същината си — нелош човек. Иначе Боунс нямаше да си прави труда да иска свободата си, при положение че можеше да предизвика Иън на двубой и да го убие. Боунс можеше да победи Иън, ако се стигнеше до това, и го знаеше. Въпросът беше дали Иън го знае.

На Иън му отне минута, докато мълчаливо взимаше решението си. Наоколо се възцари потънала в очакване тишина. Напрегнах се, когато той извади нож от панталона си и си проправи път сред гостите до Боунс.

Погледна ножа, а после и Боунс, след което обърна острието, така че то да сочи към него самия.

— Върви, бъди господар на свое семейство, бъди подвластен само на себе си и на никого другиго, зачитай законите, пред които се прекланят всички деца на Каин. Освобождавам те.

Сетне той връчи ножа на Боунс, който го прие с уважение.

— Всички вие сте свидетели — викна Боунс в отговор на надигналите се възгласи.

Еха, кратко и бързо. Бях очаквала нещо по-кърваво и церемониално.

Иън издаде звук на примирение.

— Дълго време бяхме заедно, Криспин. Странно ще се чувствам сега, когато вече не си един от семейството ми. Какви са плановете ти?

— Предполагам, че са същите като на всеки нов господар — безгрижно отвърна Боунс, въпреки че изражението му се вкамени. — Ще защитавам онези, които ми принадлежат, на всяка цена.

Знаех какво има предвид, макар че Иън отмина двусмисленият му отговор, без да го забележи.

— Вече не е твой дълг да стоиш тук, ще си вървиш ли? Или ще останеш, за да видиш дали бившето ти протеже ще спечели битката?

Боунс се усмихна и погледът му се насочи към мен.

— Не бих пропуснал тази част, друже. Обзалагам се, че тя ще спечели, освен ако не е забравила всичко, на което я научих.

— Малко се съмнявам — сухо отвърна Иън.

— Какви са правилата на този двубой? — попитах. — Онзи, който пръв обезоръжи и надвие противника си, той ли е победител?

Иън се върна до креслото си и удобно се настани в него.