Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Не мисля така — отвърнах. — Защото иначе ще кажа на всички как самият Иън попадна в същия капан през февруари. Разбираш ли, Франсоа, бях приклещила Иън по същия начин като теб, а той очевидно е от онези арогантни типове, които не искат подобни неща да стават обществено достояние. Ако вие, момчета, се държите прилично, ще доживеете, за да хапете отново, обещавам.

Тейт дойде при нас. Свали ризата си и ми я подаде.

— Носът ти все още кърви, Кат.

Да, знаех това. Можех да вкуся кръвта си, която бавно течеше и влизаше в устата ми. Обърсах лице с дрехата на Тейт. Анет приключи с китките на Франсоа и поряза дланта си, задържайки я на сантиметри пред устните ми.

Взрях се в очите й… и притиснах уста към ръката й. Порязването беше дълбоко и въпреки че раната заздравя почти мигновено, потеклата кръв остана. Облизах я, забелязвайки с безразличие, че е различна на вкус от тази на Боунс, после усетих как носът ми ме загъделичка, докато оздравяваше.

— Благодаря — рекох и пуснах ръката й.

Мъничка усмивка изви устните й.

— Не искаме красивото ти лице да остане обезобразено, нали така? Все пак ти предстои да отидеш и на друго парти.

Час по-късно на никого нямаше и да му хрумне, че съм се занимавала с нещо, по-напрегнато от това да си лакирам ноктите на краката или да пазарувам в мола. Почивах си в парната баня, а на всичкото отгоре един от служителите разтриваше стъпалата ми. Учтиво опитах да откажа подобно обгрижване, но ме информираха, че това било част от предварително поръчаната ми програма. А и честно казано, беше толкова приятно, че възраженията ми не бяха искрени.

След това последва престой в сауната, ексфолиране на кожата и вана с билки, екзотични масла и мента. Ако по мен бе останала някаква миризма от Боунс след всичко това, щеше да бъде наистина чудо. Дори зъбите ми бяха обработени с избелващ разтвор, който за малко да унищожи венците ми.

Когато свърших с изисканата версия на автомивка, служителят дойде при мен и ми връчи кутия.

— Заповядайте, госпожице. Това е за вас.

В пакета имаше рокля, мобилен телефон, ключове за кола и чифт обувки с високи токове. Още щом ги извадих от кутията, се усмихнах. Момчетата нямаше да бъдат единствените с опасни обувки. Токчетата на моите бяха от масивно сребро, покрито единствено с фин пласт черна боя.

Облякох се набързо, хвърляйки поглед към часовника на стената. Сетне се огледах и замрях. Роклята очевидно беше от Боунс и приличаше повече на комбинезон, отколкото на вечерен тоалет. Беше с гол гръб чак до талията ми и щеше да принуди дори Дженифър Лопес да ме загледа. Двете вертикални парчета, прикриващи гърдите, бяха завързани зад врата ми. Роклята беше много къса и единственото, което не позволяваше да се нарече неприлична, бяха парчетата фина полупрозрачна материя, покриващи бедрата ми и полюшващи се при всяко мое движение.

Едно бе сигурно — тази рокля нямаше да ми пречи да съм гъвкава и подвижна. Нямаше достатъчно плат, че да възпира движенията ми.

Когато приключих с грима си, новият мобилен телефон в кутията иззвъня като по поръчка. От другата страна се чу непознат глас:

— Жътварю, ще се срещнем при надлеза на Четирийсет и пета улица и „Уилкс“. Най-добре да си сама. Вече вероятно знаеш, че държим четирима от хората ти, а не всички са ни изтрябвали.

Колко очарователно. Дори „здрасти“ нямаше.

— Ще ви играя по свирката, но ако убиете някой от тях, вие ще сте следващите.

Вече вървях към паркинга и държах новите ключове в ръка. Отведоха ме до син форд модел „Експлорър“, паркиран близо до изхода. Докато потеглях закопчах колана си, защото тази вечер не планирах да се измъквам през предното стъкло. Или поне засега.

На уреченото място ме чакаха две коли с по четирима вампири във всяка.

— Да започваме с шоуто, момчета — поздравих ги аз.

Осем чифта очи ме изгледаха от главата до върха на високите ми токчета. За да ги улесня, се врътнах в кръг и вдигнах ръце.

— Можете да ме претърсите за оръжия, но всичко е пред очите ви. Сега, ако сте свършили със зяпането, имам среща с шефа ви, който и да е той.

— Здравей, скъпа — каза зад мен един глас с отчетлив английски акцент.

Обърнах се, за да видя висок вампир с дълга щръкнала черна коса облегнат на парапета. Преди миг не беше там. Излъчването му го издаде като най-силния от групичката, мастер вампир, и това не бе първият път, когато го виждах.

— Там, откъдето идвам, е учтиво човек да се представи, преди да нарича другия със сексистки унизителни думи. А може би теб просто не са те възпитали добре?