Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Спомняш ли си как уби приятеля ми Магнус, Кат? Току-що подпечата съдбата на един от приятелите си, който ще умре по същия начин. — После Иън извади мобилен телефон и продължи да говори, докато набираше: — Ако веднага се отдръпнеш от Криспин, може и да размисля и да ти позволя да ме убедиш да оставя човека жив. Но най-добре ще е да ми направиш неустоимо предложение, защото съм ужасно разочарован. Иначе ще зависи от случайността кого ще изберат да екзекутират мъжете ми.

Чух първото позвъняване, разнесло се от телефона на Иън. И тогава от другата страна отговори Тейт:

— Здрасти — весело поздрави той. — Това е телефонът на Франсоа.

— Дай да говоря с Франсоа — сопна се Иън.

— Здрасти, приятелче — викнах достатъчно силно, че Тейт да ме чуе. — Говориш с Иън. Кажи му добрите новини.

От телефона се разнесе смехът на Тейт.

— О, здрасти, Иън. Франсоа не може да говори сега. Завързан е… със сребърен кол в гърдите.

Иън затвори рязко телефона и лицето му излъчваше неподправена ярост.

— Не държиш никой от хората ми като заложник, Иън — казах ясно. — Но аз държа неколцина от твоите.

Иън се вторачи в Боунс, сякаш щеше да го нападне на мига.

— Ти ме предаде — процеди той с ръмжене.

Боунс не отстъпи:

— Предприех необходимите стъпки, за да съм сигурен, че няма да принудиш Кат да вземе неправилно решение. Не сме деветнайсети век, Иън. Вече не е модерно да вкарваш жените с интриги в леглото си.

— Ако си искаш обратно момчетата, Иън — продължих аз, — тогава ще се съгласиш да оставиш мен, както и моите хора, на мира. Не съм убила никого от вампирите ти и ще ти ги върна невредими. Но първо ще трябва да чуя честната ти дума, че повече няма да ме притесняваш. Е, какво избираш? Мъжете или похотта си?

Иън огледа множеството лица, очакващи решението му. После очите му отново се насочиха към Боунс и го дариха с още един разярен поглед, докато най-накрая се спряха на мен.

— Добра работа, Червенокоси жътварю — повтори той, но този път в тона му се прокрадна горчивина. — Явно отново те подцених… както и изобретателността ти. — Той за пореден път измери Боунс с изумруден, нажежен поглед, а после махна с ръка. — Споразумяхме се. Свободна си да си вървиш.

Боунс се усмихна и ме хвана за ръката, но аз се запънах на токчетата си.

— Не толкова бързо — казах и поех дълбоко дъх. — Има още нещо, което трябва да разрешим.

— Котенце, какво правиш? — тихо попита Боунс.

Не го погледнах, съсредоточих се върху Иън.

Ако предварително бях казала на Боунс какво смятам да направя, той щеше да се възпротиви. Щеше да каже, че е прекалено опасно и може би дори да откаже да ме отведе при Иън. Но Боунс не разбираше, че е невъзможно да стигна дотук и да не направя онова, което щях да направя.

— Знам, че вампирите имат право да предизвикат на дуел господарите си. Е, Иън, предизвиквам баща си — Макс. Щом ти си тук, значи и той е тук някъде. Повикай го. Позовавам се на вампирското си право да се бия с него.

Боунс изръмжа нещо от сорта на:

— По дяволите, Котенце.

А за моя изненада Иън се разсмя. Чистосърдечно. Като че току-що му бях разказала най-смешния виц. Дори в ъгълчетата на очите му се появиха розови сълзи и той ги изтри, все още разтърсван от смеха.

— Какво е толкова смешно, мамка му? — настоях да узная.

— Всички ли чухте това? — попита Иън, овладявайки веселието си дотолкова, че да се завърти в кръг и да огледа публиката.

До мен лицето на Боунс се вкамени.

— Трябваше да го обсъдиш с мен, Котенце — каза през стиснати зъби той.

— Щеше да ме накараш да почакам — изсъсках в отговор, което само разсмя още повече Иън.

— О, определено щеше да го направи, Кат. Нали разбираш, ти току-що призна, че се считаш за вампир. Ти знаеш какво означава това, Криспин, както и всички останали тук. Като вампир, Кат, ти си моя, така че ще съм ти благодарен, Криспин, ако се отдалечиш от един от моите хора.

— Но аз предизвиках Макс — рекох ядосано. — Така че той трябва да приеме. И ако го убия, тогава ще си стана свой собствен проклет господар и никой няма да има право да ме нарича своя!

Иън се разсмя още по-гръмко, когато Боунс ме изгледа, сякаш иска да ме удуши.

— О, кукло, нещо не си разбрала някои неща. Ти би могла да предизвикаш Макс за да спечелиш свободата си, ако той беше глава на свое семейство. Но той не е. Той все още се намира под моето управление, а ти, чисто новото попълнение в семейството ми, нямаш право да ме предизвикваш в продължение на една година. Този закон е създаден, за да се попречи на безразсъдните новородени вампири да вземат в ръцете си повече, отколкото могат да понесат по време на първата си година след промяната — обясни Иън. — Така че, както се оказа, в края на краищата явно не се е налагало да отвличам хората ти, защото ти сама току-що падна в ръцете ми. И се опасявам, че имаш още триста шейсет и пет дни, преди да отправиш същото предизвикателство към мен. Чудя се с какво ли да запълним това време.