Джанин Фрост - На ръба на гроба

Нужни бяха пет банки кръв, за да угасне безумния блясък в очите на Тейт. Разбира се, по-голямата част от кръвта на първите се изля по лицето и раменете му, а не в устата му, тъй като той ги разкъсваше необуздано. Най-накрая, омазан с кръв, той погледна към Боунс и сякаш го позна.

— Боли ме — бяха първите му думи.

Очите ми се напълниха със сълзи, като чух хрипливия му глас. В това кратко изречение се долавяше толкова много отчаяние.

Боунс кимна в знак на съгласие.

— Скоро ще се почувстваш по-добре, приятел. Можеш да ми вярваш.

Тейт сведе очи към тялото си и облиза кръвта от местата, които успя да достигне. После се спря и погледна право към камерата.

— Кат?

Наведох се напред, като натиснах копчето на монитора, което осигуряваше звукова връзка със стаята.

— Тук съм, Тейт. Всички сме тук.

Той затвори очи.

— Не искам да ме виждаш такъв — промълви Тейт.

От внезапно обзелия ме срам заради първоначалната ми реакция гласът ми прозвуча дрезгаво:

— Всичко е наред, Тейт. Ти…

— Не искам да ме виждаш такъв — изръмжа той, като направи рязко движение, за да се освободи от скобите.

— Котенце. — Боунс вдигна очи към екрана. — Това го разстройва и му пречи да контролира жаждата си за кръв. По-добре изпълни молбата му.

Чувството ми за вина се засили. Съвпадение ли бе или Тейт някак бе усетил какво отвращение бе предизвикала у мен гледката отпреди малко. Ама че скапан шеф бях, да не говорим за приятел!

— Тръгвам си — казах, стараейки се гласът ми да прозвучи спокойно. — Ще… Ще се видим, когато се почувстваш по-добре.

После излязох от стаята, без да поглеждам назад, а виковете на Тейт се разнесоха отново.

Седях зад бюрото си, взирайки се в празното пространство, когато мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах дисплея, където се бе изписал номерът на майка ми, и се поколебах — не бях в настроение да говоря с нея. Но не беше обичайно тя да е будна толкова късно, затова вдигнах.

— Здравей, мамо.

— Катрин… — Тя замълча. Зачаках, почуквайки с пръст по бюрото. Като чух следващите й думи, едва не паднах от стола. — Реших да дойда на сватбата ти.

Погледнах отново дисплея на телефона, за да се уверя, че не съм сгрешила и това наистина е майка ми.

— Да не си пияна? — попитах, щом си възвърнах способността да говоря.

Тя въздъхна.

— Иска ми се да не се омъжваш за този вампир, но ми омръзна той вечно да стои между нас.

Извънземни са подменили майка ми — помислих си. — Това е единственото обяснение.

— Значи… ще дойдеш на сватбата ми? — само успях да повторя.

— Нали точно това казах? — отвърна тя с почти обичайната си раздразнителност.

— Хм. Страхотно. — По дяволите, не знаех какво да кажа. Бях поразена.

— Предполагам, не искаш да ти помогна за подготовката? — попита майка ми едновременно предизвикателно и неуверено.

Ако ченето ми увиснеше още малко, имаше опасност да стигне до пода.

— Напротив, би било чудесно — успях да кажа.

— Добре. Може ли да го обсъдим на една късна вечеря?

Канех се да отвърна „Няма начин, съжалявам“, но се въздържах. Тейт не желаеше да гледам дори на видеозапис как се бори с жаждата си за кръв. Боунс трябваше да отиде следобед да посрещне Анет на летището. През това време можех да се видя набързо с майка си, а после да се срещна с него тук.

— Какво ще кажеш за късен обяд вместо вечеря? Да кажем към четири часа?

— Чудесно, Катрин. — Тя отново замълча, сякаш искаше да каже още нещо. Очаквах да извика: „Първоаприлска лъжа!“, но беше ноември, така че беше твърде рано за подобни шеги. — Ще се видим в четири.

Когато на разсъмване Боунс влезе в кабинета ми, тъй като Дейв бе поел дежурството при Тейт през следващите дванайсет часа, аз все още бях втрещена. Първо, Тейт се превръщаше във вампир, а сега и майка ми омекваше по отношение на женитбата ми с представител на същия вид. Щях дълго да помня този ден.

Боунс предложи да ме откара на път за летището и после да ме вземе на връщане към базата, но аз отказах. Не исках да съм без кола, в случай че настроението на майка ми се развалеше, което бе много вероятно, или да рискувам да разруша първия ни нормален разговор между майка и дъщеря с появата на Боунс, придружен от непознат вампир. Малко вероятно бе майка ми да понесе гледката на толкова много кучешки зъби, а и Анет ми лазеше по нервите даже в най-добрите ми дни.

Освен това, не можех да си представя как ще обясня на майка ми коя е тя. „Мамо, това е Анет. През XVII век, когато Боунс е бил жиголо, тя му е плащала да я чука, но след повече от двеста години чукане те вече са само добри приятели“.