Джанин Фрост - На ръба на гроба

Да бе, можех да представя Анет на майка ми, само ако си направя лоботомия 5 5 Хирургическа операция, състояща се в прерязването на вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. — Бел.прев. .

— Все още не мога да повярвам, че тя иска да поговорим за сватбата — продължавах да се чудя на глас пред Боунс, докато се качвах в колата си.

Той ме погледна със сериозно изражение.

— Майка ти никога няма да прекъсне връзката между вас. Можеш да се омъжиш за самия Сатана и тя пак няма да се откаже от теб. Майка ти те обича, Котенце, макар че през повечето време се опитва да го крие безуспешно. — После Боунс дяволито се усмихна. — Да ти звънна ли след час, за да се престориш, че имаш спешно повикване, ако започне много да се превзема?

— А ако се случи нещо непредвидено с Тейт? — попитах аз. — Може би не трябва да тръгвам.

— Твоят човек е добре. Сега нищо не може да му навреди, освен удар със сребърен кол в сърцето. Иди да се видиш с майка си. Звънни ми, ако се наложи да дойда да я ухапя.

Наистина нямаше какво да правя в базата. Тейт щеше да остане затворен в стаята си още няколко дни, а по очевидни причини не бяхме запланували никакви операции. Това беше най-подходящият момент да разбера дали майка ми бе искрена, като каза, че иска да се сдобрим.

— Дръж подръка мобилния си телефон — отвърнах шеговито. След това потеглих.

Домът на майка ми бе на трийсет минути път с кола от базата. Тя все още живееше в Ричмънд, но в по-провинциалната му част. Старомодният квартал напомняше за района в Охайо, където бе израснала, а и не беше твърде далеч от Дон, в случай че възникнеше някаква опасност. Спрях пред къщата й и изненадано забелязах, че жалузите на прозорците се нуждаеха от боядисване. Така ли изглеждаха, когато за последен път бях тук? Боже, колко отдавна не бях идвала да я видя!

Щом слязох от колата обаче, замръзнах на място. По гърба ми полазиха тръпки и те нямаха нищо общо с осъзнаването на факта, че не бях идвала, откакто Боунс се бе върнал в живота ми преди няколко месеца.

Съдейки по енергията, която се излъчваше от къщата, майка ми не беше сама, а който и да бе вътре с нея, нямаше сърдечен пулс. Плъзнах ръка към чантата си, където винаги носех по някой и друг сребърен нож, когато нечий злобен смях накара ръката ми да застине.

— На твое място не бих направил това, малката — каза омразният глас зад гърба ми.

Входната врата на къщата се отвори. Майка ми се появи на прага, а тъмнокос вампир, чието лице ми се стори смътно познато, почти ласкаво стискаше врата й.

Нямаше нужда да се обръщам, за да се досетя, че вампирът зад гърба ми бе моят баща.

Баща ми Макс бе застанал на около трийсет метра от мястото, където стоях. Лекият ветрец рошеше червената му коса, а очите му — със същия сив цвят като моите — се взираха в мен. Но това, което най-силно ме порази, бе гранатометът, подпрян на рамото му. В другата си ръка държеше пистолет. Абсолютното несъответствие между двете оръжия едва не предизвика у мен пристъп на истеричен смях.

— Канех се да взривя колата ти още преди да влезеш в алеята — призна си Макс, като кимна към гранатомета, — но видях, че си сама. А как би могъл един баща да пропусне възможността да прекара известно време с малкото си момиченце?

„Ако не ти се удаде от първия път, опитвай отново и отново“ — това бе казал Макс преди няколко месеца, когато се бе провалил планът му да ме избави от земните ми страдания с помощта на двама наемни убийци. Не смятах, че ще поднови дръзките си опити да ме убие, след като Боунс ме направи своя жена по обичая на вампирите, но явно бях грешала.

— Къде е твоят господар, Макс? — попитах с равнодушен тон. — Иън май закъснява, а? Още ли ми е ядосан, че му избягах преди няколко месеца?

— Иън? — повтори със смях той. — Майната му на Иън, нямам нужда от него. Намерих си нови покровители, малката, и те искат смъртта ти не по-малко от мен.

Реших отново да се пробвам с ножовете си. Ледената усмивка, която се появи на лицето му, не би оставила съмнение у никого, че сме баща и дъщеря.

— Мислиш, че ще докопаш ножовете си, преди да те застрелям? Може и да успееш. Но не и преди тази ракета да прониже тялото на майка ти, а това няма ли да е срамота?

Стиснах зъби. Макс и другият вампир стояха точно един срещу друг. Дори да бях достатъчно бърза и да премахна единия, другият щеше да има време да убие майка ми.

— Защо не влезем вътре? Семейният разговор може да се проточи — каза Макс, като посочи къщата с пистолета си.