Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Събуди се, Джъстайна — каза той, като намаза с кръв устните й.

Майка ми я облиза, примигна и после изкрещя.

Ръката на Макс моментално запуши устата й. Помъчих се да потисна болката и да се съсредоточа върху плана си. Хайде, Кат, мисли! Трябва да има някакъв изход.

— Здравей, красавице — каза Макс, като наклони лице към майка ми. — Ще си махна ръката, но всеки пък, когато извикаш, ще отрязвам по някое парче от тялото на дъщеря ни. Разбра ли?

Майка ми погледна към мен, очите й се разшириха от ужас, после кимна утвърдително. Макс дръпна ръката си.

— Така е по-добре. А сега, за да сме сигурни, че малката няма да ни развали забавлението…

Той тръгна към мен, като още държеше ножовете. Напрегнах сили, искайки повече от всичко на света да грабна тези остриета. Обаче Калибос бе насочил пистолета към мен и можеше с един скок да захапе майка ми.

Щях да опитам късмета си, но не и този път.

Макс коленичи с усмивка и хвана ръката ми.

— Ти ще умреш — каза тихо, за да го чуя само аз, — но ще оставя майка ти жива, за да види това и да го запомни. Но ако се съпротивляваш, малката, ще я изнасиля и убия пред очите ти, а след това ще те довърша. Е, да видим колко искаш да я спасиш?

Никого не бях мразила повече, отколкото баща си. Имаше вероятност Макс да убие и двете ни, а аз трябваше да избера една от трите възможности: да се надявам, че ще ми хрумне някоя блестяща идея и ще спася нас двете с майка ми, че Макс ще ни измъчва достатъчно дълго и Боунс ще се появи навреме или да се опитам да му измъкна тези ножове и да рискувам да видя как Макс изпълнява заканата си относно майка ми. Знаех, че е способен да го направи, защото той нямаше никакви скрупули.

— Пусни я, когато всичко свърши — отвърнах също толкова тихо, залагайки на план А и Б.

Баща ми се усмихна.

— Умно момиче. — Пръстите му погалиха китката ми. — Защо дойде тук сама? Къде е Боунс?

Лъжата винаги звучи по-убедително, когато с примесена с истина.

— Той е в базата. Снощи превърна във вампир един от хората ми и ще остане с него, докато не преодолее жаждата си за кръв.

Макс се усмихна широко.

— Тейт.

Не можах да скрия изненадата си. Баща ми се изсмя.

— Откъде знам за това ли? Белинда е дала тази информация на Калибос. Щом намерих майка ти, единственото, което трябваше да направя, бе да я накарам да те покани. Дължа голяма благодарност на Белинда.

Белинда. По дяволите, бях подценила тази синеока кукла. Сега разбрах какво бе прошепнала на Калибос, докато го извеждаше от „Чък Е. Чийз“. С каква друга вътрешна информация бе разполагала тя? Датата и часа на превръщането на Тейт във вампир. Вероятно бе разчитала, че след моята смърт никой няма да се досети как Макс е успял да постигне това. Но явно не бе очаквала, че самата тя ще умре.

Усетих, че отново ми се завива свят. Сигурно имах вътрешен кръвоизлив, защото количеството кръв, което бе изтекло на пода, не можеше да предизвика такава реакция.

— Ще трябва да запазиш благодарностите за себе си, Макс, защото тя е мъртва.

Той сви рамене.

— Жалко. Беше хубаво момиче.

— Макс.

И двамата се обърнахме. Майка ми не бе мръднала от мястото, където стоеше. По бузите й се стичаха сълзи. Никога досега не я бях виждала да плаче.

— Ти искаш мен — каза тя дрезгаво. — Аз отгледах Катрин и аз я научих да мрази всички вампири. Пусни я. Това е между мен и теб.

Това, а не двете огнестрелни рани, предизвикаха сълзи в очите ми. Толкова пъти си бях мислила, че майка ми не ме обича, а сега тя предлагаше себе си вместо мен на вампира, от когото се страхуваше най-много.

Макс я стрелна със зеления си поглед.

— Още не съм приключил с теб, Джъстайна. Знаеш ли колко неприятности има един вампир, който е баща на мелез? Даже непознати ми се присмиваха в лицето! Няма да получа никаква защита, ако убия теб, докато ако унищожа нея, ще си осигуря подкрепата на нови приятели. Те искаха и Боунс да умре, но ще се задоволя с това, което мога да получа.

Канех се да попитам кои са тези нови приятели, когато той замахна с единия от ножовете си и прониза китката ми, така че я заби за пода. Аз само изпъшках хрипливо, но майка ми изкрещя:

— Спри!

Макс се усмихна, държейки останалите ножове далеч от мен.

— Благодаря ти, Джъстайна. Заради любезното ти съдействие сега трябва да направя малка операция.

Разочарованата въздишка на Калибос достигна до слуха ми въпреки учестеното ми дишане.

— Ама че скучно. Ще мога ли да получа днес някакво развлечение?