Джанин Фрост - На ръба на гроба

Не можех да направя нищо, докато двамата бяха далече един от друг. Тръгнах към къщата, но смехът му ме спря.

— Първо пусни на земята чантата си, малката, и я ритни към мен. Бавно.

През ума ми преминаха десетки сценарии за нападение, но страхът за майка ми ме накара да ги отхвърля. Ех, ако Макс беше дошъл сам… Ако се бях сетила да скрия няколко кинжала под дрехите си, преди да тръгна… Ако имах часовник с паникбутон, за да дам сигнал на Боунс, че двете с майка ми сме в опасност.

Пуснах чантата си и я ритнах към Макс. Той изхъмка доволно и се приближи, без да отпуска оръжията си.

— Това ще те направи малко по-вежлива — каза Макс и натисна спусъка.

Куршумът ме уцели в стомаха и аз се превих надве. Болката избухна след няколко секунди и бе безмилостна.

Зад гърба си чух кикота на другия вампир, който не бе по-силен от пукота на изстрела — пистолетът на Макс бе със заглушител.

— Влизай вътре! — подкани ме той, размахвайки дулото. — Или следващият куршум ще прониже крака ти.

Като притисках с юмруци обилно кървящата рана на стомаха ми, тръгнах залитайки към къщата. Щом затвори вратата зад нас, Макс отново стреля, този път в бедрото ми.

Изкрещях при втория изстрел, който подкоси краката ми и ме просна на пода.

— Толкова е забавно, че не можах да се въздържа — ухили се самодоволно Макс, после насочи пистолета към майка ми. — Ако гъкнеш още веднъж, следващият куршум е за нея.

Той с удоволствие щеше да застреля майка ми. Бях забелязала мътния поглед на оцъклените й очи, който подсказваше, че в желанието си да я направи покорна, Макс бе прибягнал към зеления си поглед. Мисълта за това колко ужасена е била, когато е отворила вратата и е видяла баща ми на прага си, предизвика такава ярост в мен, че почти заглуши болката.

Но не за дълго. В следващия момент ме заля нова вълна от болка, от която ми се повдигна и ми се зави свят. Макар че Макс не бе засегнал някоя артерия или жизненоважен орган, в сегашното ми състояние нямаше да мога да надвия него и другия вампир и да я спася. Все още бях в съзнание само защото бях наполовина вампир.

Боунс. Често се бях шегувала с него, че го гони параноя относно моята безопасност, но изглежда глупавата се оказах аз. Разбира се, ако закъснеех да се появя в базата, той щеше да се притесни. Може би достатъчно, за да дойде направо тук, но съдейки по изражението на Макс, той щеше да пристигне твърде късно.

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза баща ми, гледайки надолу към мен. — Обзалагам се, че сега ти се иска да го бе направила, вместо да се омъжиш за Боунс.

Дори това да костваше живота ми — а аз не бях готова да допусна да се стигне дотам, — пак не бих се съгласила с него.

— Споменавала ли съм някога колко много те мразя, Макс? — процедих през зъби. Навярно можех да спечеля време. Да го ядосам достатъчно, така че да не бърза да ме убие.

Другият вампир се разсмя.

— Не й липсва смелост — каза той, като ме огледа от глава до пети и погали косите на майка ми. — Колко жалко.

Изведнъж си спомних къде бях виждала тъмнокосия вампир. Точно той се бе измъкнал от „Чъки Е. Чийз“ онзи ден!

— Ти? — казах аз.

Вампирът се усмихна.

— И аз се радвам да те видя отново.

Макс свали гранатомета от рамото си, но в дадения момент това с нищо не ме улесняваше.

— Калибос — каза той, — ако дъщеря ми мръдне, убий майка й.

След тази мрачна заповед Макс изчезна в кухнята. Продължавах да притискам раната на стомаха си, защото тя кървеше по-обилно от тази на бедрото ми. Макс, проклет да си, задник такъв — мислех си, измъчвана от болката. — Ще те убия дори това да е последното нещо, което ще направя.

Съдейки по ситуацията, така и щеше да стане.

Майка ми продължаваше да гледа невиждащо пред себе си. За мое облекчение тя не изглеждаше наранена. Калибос, както Макс нарече другия вампир, плъзна ръка в деколтето на блузата й, за да стисне гърдите й. Глухото ръмжене, което се изтръгна от устата ми, го накара да се усмихне.

— Спокойно, спокойно — измърка той, като зарови ръка още по-дълбоко.

Макс излезе от кухнята и погледна Калибос.

— Не нея — каза той рязко. — Ако остане време, можеш да имаш Кат, но Джъстайна е моя.

Мили боже! Отново ме обзе решимост. Не можех да оставя Макс жив даже това да струваше живота ми и този на майка ми. Познавах добре майка си. Тя би предпочела да умре, отколкото да бъде повторно изнасилена от вампир, особено пък от Макс.

— Мисля, че е време да я събудим, нали? — попита ме баща ми със същия весел тон. Той подаде пистолета си на Калибос с указание да ме застреля, ако помръдна, после отиде до майка ми. Макс поряза палеца си с един от четирите ножа, които бе донесъл от кухнята, и го приближи до устата на майка ми.