Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Сега тя може да гледа, а аз мога да се присъединя към забавлението — заяви самодоволно Калибос.

Макс му отправи одобрителна усмивка, после отново насочи вниманието си към мен.

— Искаш ли да знаеш какво ще правя с теб, малката? — попита ме със съвършено спокоен тон. — След като те изтезавам до смърт, ще те накълцам на парчета. Не мога да рискувам Боунс да те превърне в гул, нали така?

Този покварен гадняр не беше никак глупав. С течащата във вените ми вампирска кръв, бе напълно възможно да бъда превърната в гул, ако Макс само ме убиеше. Но ако ме разчленеше, тази възможност отпадаше.

— Правилата си остават същите. Да видим колко дълго ще издържиш, преди да изкрещиш, за да отрежа нещо от Джъстайна — подигравателно каза той.

Юмрукът му се стоварваше върху главата ми, люшкайки я напред-назад като боксова круша. Устните ми се разцепиха, устата ми се напълни с кръв, но аз стисках зъби и не гъквах. След няколко минути бученето в ушите ми заглуши звука от ударите му. Макс спря.

— Упорита кучка. Хм, да видим дали ще запазиш мълчание и при това.

Той извади запалка от джоба си и като усили максимално пламъка й, я поднесе под ръката ми. Цялото ми тяло се разтресе и аз се загърчих и напразни усилия да се освободя, издавайки хрипливи звуци и стонове. След няколко минути на невъобразима агония, не можах да издържа и изкрещях.

Макс доволно се засмя, а аз смътно си дадох сметка, че повръщам.

— Мисля, че това ще коства един пръст на Джъстайна — отбеляза той. — А може би предпочиташ да я лиша от нещо друго?

— Даже и да ме убиеш, Боунс ще те намери — казах задъхано. Бях обляна в пот, а болката в ръката ми бе невъобразимо мъчителна. — И горчиво ще съжаляваш, когато това се случи, повярвай ми.

Калибос и Макс се изкискаха, сякаш бях казала някаква шега.

— Той няма да започне война заради теб — заяви усмихнато Макс. — По дяволите, той се ожени за теб само за да подразни нашия господар.

Ето защо баща ми се чувстваше в такава безопасност, че да рискува да ме убие — мислеше си, че ще бъде защитен от новите си „приятели“ и че Боунс се бе оженил за мен единствено, за да ядоса Иън.

— О, Боунс ще те открие. Разчитай на това.

Те се спогледаха, притеснени от моята категорична увереност.

— Колко патетично! — каза накрая Макс. — Опитваш се да ме изплашиш, за да те оставя жива, но това няма да стане. Калибос, все пак излез навън и постой на стража, в случай че приятелят й реши да се появи по-рано от очакваното.

— Но аз още не съм се позабавлявал с нея — запротестира другият вампир, като ми хвърли поглед, който ме накара да се присвия от отвращение.

— Ще си получиш своето — отвърна рязко Макс. — Аз организирах всичко, значи съм с предимство.

Докато се отправяше към вратата Калибос ми хвърли самодоволна усмивка.

— Ще се видим скоро, скъпа.

Макс се изправи и бавно тръгна към майка ми. За да не се стегне пердето около врата й и да може да диша, тя стоеше на палци. Столът под нея заплашително се клатеше на трите си крака. Китките й бяха завързани с парче от пердето и той с усмивка се вгледа в преплетените й пръсти.

— Кой от тях ще пожертваш, Джъстайна? Чакай да ги преброим — каза Макс и запя познатата детска песничка, като почукваше пръстите един след друг. — Кутрето отишло на пазар, безименният останал у дома, средният пръст ял печено говеждо…

Мислено се приготвих да опитам късмета си. Сега, когато единият от тях бе навън, това бе най-добрата възможност, която щеше да ми се удаде. Обаче ми бе трудно да се съсредоточа. През всичките години на борба с вампирите бях свикнала на побоите, но при сегашните ми рани всеки момент можеше да изгубя съзнание.

Очите на майка ми срещнаха моите и после тя ритна стола под краката си.

— Дявол да го вземе! — извика Макс, като я придържаше с едната си ръка. — Защо го направи?

В секундата, в която вниманието му бе отвлечено, дръпнах с всичка сила забитите си за пода китки, усещайки как плътта ми се разкъсва. Бих освободила едната си ръка, когато той се обърна.

— Какво по дяволите…?

Макс пусна майка ми. Тялото й увисна на пердето на половин метър над пода, докато аз с рязко дръпване освободих и другата си ръка, без да обръщам внимание на изгарящата болка. Опитах се да взема единия от ножовете, но ранените ми китки не можеха да държат нищо. Ритнах ги настрани и се хвърлих с главата напред към Макс, като го блъснах толкова силно, че го повалих на пода. Единственото, което ми трябва, е малко от твоята кръв — помислих си, като го захапах зверски — и ще се възстановя достатъчно, за да мога да се боря.