Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Ето това се казва ден — отбеляза тя.

Изсумтях раздразнено. Колко типично за Анет — да се изрази така за деня на моите мъчения.

— Заключи го отново — казах на Купър, не искайки да виждам повече баща си. Никога.

Купър изпълни искането ми и вратата на капсулата се плъзна на мястото си, а няколкото ключалки отново щракнаха. В този момент през ума ми мина тревожна мисъл.

— Какво стана с Калибос? С Макс имаше още един вампир.

— Главата му е ей там — отвърна Боунс, като кимна към дърветата, — но останалата част от него е доста по-надалече.

Почувствах злорадо задоволство.

— Как се сети да дойдеш тук?

— Самолетната компания загубила багажа на Анет. — В гласа на Боунс почти се долавяше насмешка. — Звънях ти два пъти, за да ти кажа, че ще закъснеем, защото ще се отбием по магазините да й купим нови дрехи. Ти не вдигна телефона. Обикновено винаги отговаряш, така че дадох газ и дойдох направо тук. На около километър от къщата чух твоя вик. Паркирах и с Анет се промъкнахме пеша зад къщата. Веднага открихме едното копеле. Тъй като не знаехме колко още има вътре, двамата едновременно влетяхме през прозорците.

Изсмях се на глас. Майка ми и аз дължахме живота си на загубването на багажа на Анет? Каква ирония!

— Обзалагам се, че ти се е искало да продължиш с пазаруването — не се сдържах да не подкача Анет.

На устните й се появи лека усмивка.

— Не съвсем, скъпа. Преди малко се обадих на Иън — добави тя, обръщайки се повече към Боунс, отколкото към мен. — Той побесня, като чу какво е направил Макс, и категорично заяви, че го прогонва от своето семейство.

Това бе най-суровото наказание, което можеше да се наложи на един вампир. Изгнанието означаваше, че оттук нататък никой нямаше да го е грижа за бъдещето на Макс, а сега то изглеждаше доста мрачно.

— Баща ми каза, че Иън не знае нищо — добавих, макар че не харесвах много бившия им господар. — Заяви, че имал нови приятели, които желаели смъртта ми не по-малко от него.

Боунс сдържано кимна.

— Отиваме си вкъщи, сладурче. Трябва да открием кои са приятелите, помогнали на Макс да организира това и да ги изтребим до крак.

Домът ни представляваше голяма къща, издигаща се на върха на хълм, с бронирани стъкла на прозорците, през които се откриваше панорамна гледка към Блу Ридж Маунтинс 7 7 Планина в САЩ. — Бел.прев. . Къщата бе достатъчно отдалечена, така че никога не бяхме срещали съседите си и наличието на хеликоптерна площадка и хангар до нея не събуждаше ничие любопитство.

Съгласно първоначалния ни план Анет отиде с Дон, за да помогне на Тейт, но Боунс отказа да я придружи. Той заяви на чичо ми, че приоритетите му са се променили и Дон прояви разбиране. Тейт щеше да се чувства добре, обгрижван от двама неживи. Пък и след изявленията на Макс моята безопасност изглеждаше по-застрашена от неговата.

Щом влязох у дома, котката ми скочи и започна да се умилква около краката ми. Очаквахме да се приберем не по-рано от седмица, ето защо бях пуснала автоматичната хранилка и самопочистващата се котешка тоалетна. Сега моето коте щеше да получи порция от яденето ми, вместо сухата си храна. Нищо чудно, че се радваше да ме види.

Майка ми не бе идвала досега в дома ни, затова изгарях от нетърпение да измия кръвта от себе си и да й отделя достатъчно време, за да я разведа.

— Това е стаята за гости — казах й, като посочих спалнята на първия етаж. — В гардероба има някакви дрехи, така че си избери нещо. Аз ще си взема душ.

Боунс ме последва на втория етаж. Съблякох даденото ми от Купър яке, окървавения сутиен и дънките. Не исках никога повече да виждам тези дрехи. Боунс също свали опръсканата си с кръв риза и панталони, ритна ги в един ъгъл и се присъедини към мен под душа.

Отначало водата бе ледена — по това време на годината трябваше да минат няколко минути, докато потече топла. Цялата се разтреперих под студените водни пръски. Боунс ме прегърна и застана така, че водата да пада върху неговия гръб. Продължих да треперя даже след като потече топлата вода и той ме обърна, за да могат струите да отмият кръвта от тялото ми.

— Днес не вярвах, че ще се измъкна — казах тихо.

Боунс ме притиснало себе си.

— Сега си в безопасност, Котенце, и никога повече няма да преживееш подобно нещо. Кълна ти се.

Не отговорих нищо, но си помислих, че това е обещание, което той може и да не успее да изпълни. Кой знае какво можеше да се случи в бъдеще? Тук не ставаше дума само за желанието на баща ми да отмъсти на мен и на майка ми заради моето съществуване. Макс го бе направил, защото му бяха обещали награда и покровителство. Оставаше въпросът: „Кой?“.