Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Напълно си прав, приятелю — съгласи се Боунс. — Но аз няма да убия Макс. Ще го оставя жив и ще дам ново значение на определението за жестоко и необичайно наказание. Ще го убия едва когато духът му напълно се сломи. Дотогава ще минат години на ежедневно страдание. Лично аз се надявам да са десетилетия.

Лицето на Дон стана мъртвешки бледо при тази безмилостна присъда. Родни, Спейд и другите три вампира не показаха никаква изненада.

Майка ми погледна Боунс и се усмихна.

— Трябва да видя това.

— Да не си… — започнах аз, но Боунс ме спря, като вдигна ръка.

— Почакай, Котенце, това е между мен и майка ти. Джъстайна, не забравяй, че ако дойдеш, ще си единственият човек там. Обидите ти ще трябва да бъдат насочени единствено към виновния вампир. Ще успееш ли да се справиш?

Майка ми кимна.

— Дълго чаках този миг. Ще се справя. Имаш думата ми.

Боунс стисна ръката й и това бе първият път, в който тя доброволно докосна вампир. И трябва да й се признае, че успя да се въздържи да не я избърше в дрехите си, когато той я пусна.

— Значи се договорихме. Хуан, Купър, искам един от вас също да дойде. Така ще може да разкаже за видяното на членовете на екипа на Кат като предупреждение какво ги очаква, ако някога някой от тях се изкуши да я предаде. Дон, теб не те каня. Не е нужно да гледаш какво ще се случи с брат ти.

Ооо! — помислих си в мига, в който майка ми скочи от стола си.

— Макс е твой брат? — попита тя язвително.

Дон дори не трепна пред гневния й изблик.

— Да. Именно заради него основах моя отдел. Исках да убият брат си и всички от неговия вид. Дори се възползвах от племенницата си, за да ми помогне да го направя, като премълчах пред нея кой съм. Боунс й каза истината, когато разбра. Така че, ако се сърдиш на някого, нека да е на мен, а не на Кат.

Смели думи, казани в стая, пълна с неживи. Спейд погледна възмутено чичо ми, докато Родни само облиза устните си. Без съмнение в ума си той вече подправяше Дон със сол и черен пипер.

— Когато откри Катрин, знаеше ли, че е твоя племенница? — попита невярващо майка ми.

Чичо ми въздъхна.

— Четох жалбата за изнасилване, която си подала в нощта, когато си срещнала Макс. От описанието разбрах, че е той, а след това ти роди дете с необичайна генетична аномалия. Да, през цялото време знаех, че Кат е полувампир… и моя племенница.

Майка ми се изсмя горчиво.

— Значи и двамата сме я използвали за собствените си егоистични цели. Този вампир се отнесе с нея по-добре от собственото й семейство.

Боунс изненадано повдигна вежди.

— Джъстайна, това е най-хубавото нещо, което си казвала за мен.

Аз също бях слисана, но се бяхме отклонили от главната тема.

— Тази вечер идвам с теб — заявих, забелязвайки, че Боунс не ме беше включил в списъка си.

На лицето му се изписа сурово изражение.

— Не, Котенце. Ти няма да присъстваш!

Не повярвах на ушите си.

— Аз съм тази, която беше пребита, простреляна, намушкана с нож, кълцана и изгорена, не помниш ли? Да, по дяволите, ще присъствам.

— Не, няма — повтори Боунс с още по-рязък тон. — Ако искаш лично да си разчистиш сметките с Макс, чудесно, но ще го направиш някой друг път. Не тази вечер.

Внезапно разбрах причината да не ме иска: той бе уверен, че няма да мога да понеса гледката на мъченията. От шестнайсетгодишна бях затънала до гуша в кръв и лайна, а сега изведнъж трябваше да бъда предпазена от жестоките нрави на вампирите?

— Боунс, аз не съм някакво нежно цвете. Едва ли ще видя нещо, което да не мога да понеса.

— Напротив — отвърна той. — Ако дойдеш, ще бъдеш ужасена, защото имам намерение да извърша ужасяващи неща, иначе няма да постигна целта си. Не, Котенце. Състраданието е една от чертите на характера ти, които най-много харесвам у теб, но в този случай то може да ни раздели. Ти няма да присъстваш и точка по въпроса.

Не можех да повярвам на ушите си. В душата ми се бореха болка и гняв. Как можеше Боунс еднолично да решава какво мога и какво не мога да издържа? Между нас трябваше да цари разбирателство, а не диктатура.

— А ти искаш ли да знаеш коя твоя черта харесвах най-много? — попитах, чувствайки се предадена. — Това, че никога не се държеше властно с мен, въпреки възрастта си. Да, всичко, което съм видяла или направила, не е ново за теб, но винаги ме третираше като равна. А сега се отнасяш с мен като с малко, слабо момиченце, за каквото ме смяташе Макс. Искаш да проведеш противното си зрелище без мен? Отлично! Обаче това, което бих могла да видя там, нямаше да застане между нас така, както сегашният ти отказ.