Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Котенце — каза Боунс, като протегна ръка към мен.

Аз обаче минах покрай него и хукнах по стълбите към втория етаж. Зад гърба ми Хуан смутено се прокашля. Ратлър прошепна нещо от рода да ми дадат време да се успокоя. Дон се изкашля и промърмори, че трябва да проведе още няколко разговора. Боунс не каза нищо и не ме последва.

Обидата не ме напусна през останалата част от деня. Останах в стаята си, не желаейки да говоря с никого, особено с Боунс. Той също не се интересуваше от мен, дори не се качи горе.

Но когато се стъмни, ми омръзнала се цупя. Взех си още един душ и слязох на долния етаж. Родни бе приготвил вечеря. Бог знае откъде беше взел пържоли, сигурно бе изпратил някой до магазина.

Дон, който седеше на масата с майка ми, ме посрещна с невесела усмивка.

— Тъкмо обсъждахме да наемем Родни да готви за екипа. Мисля, че това ще подобри ефективността с трийсет процента.

Изхъмках в отговор, забелязвайки Боунс да стои на верандата.

— А може би и повече. Като стана дума за екипа, къде е новата база?

— В Тенеси, в старото бомбоубежище, което преди използваше ЦРУ. Като направим лек козметичен ремонт, можем да се преместим и след седмица-две отново да сме на линия. Подземно съоръжение би било най-безопасното място за нас.

— Съгласна съм. Кога потегляш натам?

— По-късно тази вечер. — Той кимна на майка ми. — Там ще има място и за теб. За всеки случай преместихме и Дениз и Ранди, тъй като Макс може да е открил къде живеят.

— Боже, даже не бях помислила за това! — възкликнах, като мислено се нарекох идиотка. Как можах да забравя за безопасността на моята най-добра приятелка и съпруга й?

Дон въздъхна.

— Ти и без това си имаше други грижи. След като бе измъчвана и едва не бе убита, това е нормално.

Родни постави по едно блюдо пред мен и пред майка ми. Едва не припаднах, когато тя започна да яде, вместо да го запрати по него. Дали на някой от вампирите му бе омръзнало нейното мрънкане и не я бе ухапал леко, за да подобри настроението й?

Майка ми срещна слисания ми поглед.

— Видях какво сложи в яденето — каза тя оправдавайки се.

Вместо да се обиди, Родни просто се засмя.

— Добър апетит, Джъстайна.

Едва откъснах очи от невероятната гледка — майка ми ядеше храна, приготвена от гул.

— Дон, щом ще ходиш по-късно в новата база, ще дойда с теб.

До този момент Боунс крачеше напред-назад на верандата и говореше по телефона. След моите думи внезапно спря.

Дон многозначително погледна през прозореца, преди да срещне погледа ми.

— Сигурна ли си, че е разумно?

— Освен ако не ме уволниш, днес отивам там, за да се срещна с моя екип — прекъснах го аз. — Те имат нужда от мен. — Тъй като напоследък Боунс явно не се нуждаеше от мен.

Не обърнах внимание на промърморената ругатня, която се чу отвън. Дон разпери ръце.

— Разбира се, че няма да те уволня. Сигурен съм, че момчетата ще се радват да те видят.

— Зиро, Тик Ток, Ратлър, вие ще я придружите — каза Боунс. Той не си направи труда да влезе или да повиши тон. При техния слух, това не бе необходимо.

— А как преместихте Тейт в новата база? — попитах, без да коментирам наложения ми ескорт. Транспортирането на жаден за кръв млад вампир сигурно е било трудно.

Дон смутено се прокашля.

— По единствения възможен начин — с капсулата.

Ченето ми увисна от изненада.

— Но той е можел да умре!

Лицето на чичо ми стана мрачно.

— Идеята беше на Тейт. Знаеше, че иначе ще представлява голяма опасност за екипа. Пристигна жив и здрав и сега отново е под грижите на Анет и Дейв. Тя каза, че вече е постигнал напредък в контролирането на глада си.

Не бе изминал и ден, откакто Тейт бе превърнат във вампир.

— Брей!

Боунс влезе в кухнята. Съсредоточих се върху яденето си, без да вдигам поглед. Като приключих, измих чинията, сложих я на сушилника и тръгнах към стаята си.

— Изчакай за минутка, Котенце — каза Боунс. Спрях по средата на стълбите. Той протегна към мен ръка, в която нещо проблесна на светлината на лампите. — Не си ли го искаш обратно?

Погледнах към лявата си ръка и изпитах срам. Бях забравила за пръстена си. Господи, време бе да се взема в ръце. Първо не се сетих за безопасността на Дениз и Ранди, после бях напълно забравила, че Макс ми бе откраднал годежния пръстен. Това с мъченията и едва разминалата ми се смърт не можеше да оправдае всичките ми грешки. Нищо чудно, че Боунс се отнасяше с мен като с глупаво малко момиче — аз се държах като такова.