Джанин Фрост - На ръба на гроба

Затова сега майка ми тръгваше с мен и Боунс, а Дон щеше да й намери ново жилище, където да се настани по-късно, след като приключеше с преместването на целия екип.

— Съжалявам, Катрин — измънка тя, като не смееше да ме погледне в очите. — Аз не исках да ти се обадя. Чух се да казвам думите, но не можех да се спра.

Въздъхнах.

— Ти не си виновна. Макс е използвал способността си за внушение. Казала си това, което ти е внушил да кажеш.

— Използвал е демонична сила — прошепна тя.

— Не — решително възрази Боунс. — Макс ти е казал, че всички вампири са демони, нали? След всичко, което се случи, смяташ ли, че е способен да говори истината?

— Макс ти е внушил да повярваш на всичко, което ти е казал — добавих аз, — точно както ти е внушил да ми се обадиш. Вампирите са друга раса, мамо, но не са демони. Ако бяха такива, защо още си жива? Ти на два пъти се опита да убиеш Боунс, а днес той ти спаси живота, вместо да те остави да се обесиш.

На лицето й се изписаха противоречиви чувства. Реалността опровергаваше всичко, в което пламенно бе вярвала цели двайсет и осем години, а това не бе лесно да се приеме.

— Излъгах те за баща ти — най-накрая прошепна тя толкова тихо, че едва я чух. — Онази нощ той не… но не исках да повярвам, че съм му позволила, въпреки че знаех, че не е човек…

При нейното признание затворих за миг очи. Бях подозирала, че в нощта, в която съм била зачената, не е имало изнасилване, но сега догадката ми получи потвърждение. След това срещнах погледа й.

— Била си само на осемнайсет години. Макс те с накарал да повярваш, че си родила съвременна версия на бебето на Розмари 6 6 Препратка към хорър романа „Бебето на Розмари“ на американския писател Айра Левин, в който главната героиня Розмари ражда син на Сатаната. — Бел.прев. само защото му се е сторило забавно да те убеди, че вампирите имат демонична природа. Това още веднъж потвърждава какъв кретен е той. Като говорим за зова… — Измъкнах от ръката си иглата на кръвопреливната система, а след това облякох якето, което Купър любезно ми бе дал, тъй като моята блуза беше разкъсана и подгизнала от кръв, и слязох от колата. Пристъпите на световъртеж бяха престанали. Беше невероятно какво можеха да направят вампирската кръв и три банки плазма — по тялото ми нямаше дори белег, докато по всички закони трябваше да лежа мъртва, напъхана в черен найлонов чувал.

— Какво правиш? — попита Боунс, като ме придържаше леко за ръката.

— Искам да се сбогувам с баща си — отговорих, насочвайки се към капсулата, която се издигаше като огромно сребърно яйце на алеята за автомобили.

— Отвори я — казах на Купър, който стоеше на пост, докато тя бъде натоварена в специалния ни фургон.

Той отключи външните ключалки. Не погледна встрани, когато вратата на капсулата се отвори, затова предположих, че идвайки насам, колегата е глътнал малко вампирска кръв. Това бе единственото нещо, което можеше да предпази човек от гибелното действие на вампирската сила за контрол над ума, макар че това имаше и странични ефекти.

Баща ми бе прикован на няколко места със сребърни клинове. Извитият им връх не му позволяваше да се дръпне и да се освободи, без да разкъса сърцето си или някои други части от тялото. Щом вратата се затвореше, той дори нямаше да може да помръдне заради вътрешната структура на капсулата, която не позволяваше никакви движения, докато сребърните клинове продължаваха да изцеждат кръвта и силата му. Всичко това ми бе добре известно, тъй като аз я бях проектирала.

Боунс погледна изпепеляващо Макс.

— Хайде, приятел, кажи една дума, да видим какво ще ти струва — подкани го той с мек като коприна и в същото време ужасяващо гробовен глас.

— Скъпи татко, мисля, че в момента е излишно да ти припомням моето предупреждение — казах мрачно на Макс. — Така че само ще повторя съвета, който ми даде по-рано: „Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност“.

После се обърнах към Боунс.

— Защо изобщо ще го караме някъде? С радост бих го убила веднага, за да не трябва да се тревожа за него.

— Той повече няма да те притеснява — отговори ми Боунс със същия вледеняващ кръвта тон. — Никога. Обаче няма да се отърве толкова лесно.

Той протегна ръка и докосна съвсем леко лицето на Макс, но баща ми трепна, сякаш бяха разрязали бузата му с нож.

— Ще се видим скоро, приятел. Умирам от нетърпение.

Анет дойде при нас. Очите й с цвят на шампанско се спряха на Макс. Тя е била на трийсет и шест, когато Боунс я е превърнал във вампир, но през седемнайсети век хората се състарявали по-рано, така че сега изглеждаше на около четирийсет и пет. Независимо от това, Анет се грижеше добре за външността си. Облеклото и прическата й винаги бяха безупречни, но в момента част от медно русата й коса се бе измъкнала от кока й, а тъмносиният й бутиков костюм бе в доста окаяно състояние.