Джанин Фрост - На ръба на гроба

Боунс отдели устата на Тейт от врата си, като рязко се дръпна и залитна назад. Вълнообразните линии на електроенцефалографа сякаш полудяха, докато на монитора на ЕКГ-апарата се появи права хоризонтална линия. Изтерзаното тяло на Тейт се разтърси толкова силно, че скобите, които го задържаха за масата, изтракаха. После той се отпусна и застина неподвижно. Беше мъртъв в очакване да възкръсне.

Часовете се влачеха мъчително бавно. Боунс седна на пода и сякаш задряма, но аз знаех, че не спи. От време на време погледът му се спираше на неподвижното тяло на Тейт. Зачудих се дали усеща промените в енергията около младия мъж. Обаче ЕКГ-апаратът със сигурност ги регистрираше, защото не замлъкна през цялото време. На Боунс сигурно неведнъж му се прииска да го счупи при всички тези пиукания и щракания, които издаваше.

Той се бе подкрепил с две банки кръв, след като Тейт… Умря? Припадна? Какъв бе терминът за сегашното му състояние? Въпреки че мразеше консервирана кръв. Когато веднъж го попитах защо просто не се храни с нея, вместо да хапе хора, бе оприличил вкуса й с този на развалено мляко, за да е по-разбираемо за мен. Обаче, след като бе позволил на Тайт да изпие немалко от собствената му кръв, той трябваше да възстанови силите си, независимо от вкусовите си предпочитания.

Хуан се прозя. Минаваше полунощ, а до този момент не бяхме правили нищо друго, освен да гледаме лежащия Тейт. И все пак, сякаш никой не можеше да откъсне очи от екрана.

— Можете да отидете да подремнете, ще ви звънна, ако има някаква промяна — предложих аз. Бях свикнала да стоя будна до късно. Да бъдеш наполовина вампир си имаше някои странности.

Дон ми хвърли уморен, но непоколебим поглед.

— Мисля, че изразявам всеобщото мнение, като казвам „не“. Аз оставам, по дяволите!

Останалите изхъмкаха съгласявайки се. Свих рамене, признавайки поражението си, и отново се обърнах към екрана. Единственият признак за нещо предстоящо бе изправянето на Боунс. После безжизненото тяло на Тейт внезапно се раздвижи. Очите му се отвориха, мускулите му се напрегнаха, за да се освободи от скобите, а от високоговорителите се разнесе толкова страховит зверски рев, че аз се люшнах назад в стола си.

— Мили боже! — промърмори Дон, изтръгнат рязко от унинието си.

Ревът на Тейт стана непоносимо висок. Мяташе се толкова неистово, за да се освободи от оковите си, че бе невъзможно да се проследи движението на главата му. Въпреки това видях, че устата му е отворена… и от нея стърчаха кучешките му зъби, а той продължаваше да вие като същество, излязло направо от ада.

Боунс бе казал, че новите вампири се събуждат, изгаряни от безумна жажда за кръв. Сега виждах това със собствените си очи. Тейт, изглежда, не съзнаваше къде се намира и дори кой е. В погледа, с който оглеждаше малката стая, където бе затворен, не бе останало нищо от предишната му личност.

Боунс явно не изпитваше паниката, която ме бе обзела, като видях моя приятел в това състояние. Той отиде спокойно до хладилника, извади няколко банки кръв и се върна при Тейт.

Не можах да чуя какво каза, тъй като крясъците заглушиха гласа му, но видях устните на Боунс да се движат, когато пусна една от банките право в зейналата уста на Тейт. „Виж колко е вкусна“ или „Пий до дъно“. Това ли се казваше в такива случаи? — разсъждаваше скованият ми мозък.

Всъщност нямаше никакво значение. Тейт не пи от банката, той я разкъса със зъби, така че цялото му лице се покри с кръв. С щракащите си челюсти приличаше по-скоро на голяма бяла акула, отколкото на човек. Като избегна ловко опасността да му бъдат отхапани пръстите, Боунс невъзмутимо махна останките от разкъсаната банка от лицето на Тейт, след което поднесе друга към устата му. Тя бе сполетяна от същата участ като първата — накрая отиде на боклука.

Погледнах смутено встрани. Беше глупаво от моя страна, защото знаех какво да очаквам, но едно е да чуеш нечий разказ за това, а съвсем друго — да го видиш. Вдясно от мен Хуан също бе отместил погледа си от екрана. Той потърка слепоочието си.

— Това все още е той.

Гласът на Дейв прозвуча много глухо в тишината, възцарила се след внезапно секналите крясъци на Тейт, който бе започнал да лочи кръвта. Кимна към монитора.

— Знам, че е трудно да се повярва при тази гледка, но Тейт още е там. Това е само временно. Скоро пак ще бъде себе си.

Боже, колко много се надявах да е така. Разбирах, че няма причина да е не е, но сега Тейт изглеждаше далеч по-страшен и от най-кръвожадните вампири, които бях срещала. Предполагам, че наистина не бях подготвена да видя моя приятел в такова състояние, макар да бях смятала обратното.