Джанин Фрост - На ръба на гроба

Постепенно ножовете започнаха да забавят темпото й. При цялото това бягане явно единият нож се забиваше все по-близо до сърцето й, а Белинда не можеше да спре, за да хване достатъчно здраво дръжката и да го извади. Тя се опита да извие силно ръка зад гърба си, докато тичаше с главоломна скорост, но единственото, което постихна с това ръкомахане, бе да забие ножа по-дълбоко, вместо да го извади. Белинда отново залитна, а аз се напрегнах да увелича скоростта си. Почти я настигна… давай по-бързо, Кат, не можеш да я оставиш да се измъкне!

Мобилизирах цялата си сила и скочих, успявайки да сграбча Белинда за глезените и да я поваля на земята. Тя се извъртя, като щракаше със зъби в опит да ме захапе, където успее да ме докопа. Без да й обръщам внимание, се хвърлих върху нея, като я притиснах с цялата тежест на тялото си.

Белинда веднага притихна. Широко отворените й, сини като метличина очи срещнаха моите за секунда и с вик, който почти веднага секна, затвори клепачи. Ножовете, все още забити в гърба й, бяха достигнали сърцето й.

Не исках да поемам никакъв риск. Обърнах Белинда по очи и завъртях силно и двата ножа, усещайки как тялото й се отпусна напълно под мен. Трябваше да се възползваш от десетгодишната сделка — помислих си хладно. — Вместо това стигна дотук.

Един писък ме върна към реалността. Както изглеждаше, двете с Белинда се бяхме озовали в края на нечия морава. Собственичката, възрастна дама, очевидно се бе разстроила, виждайки две жени да се бият до смърт в задния й двор.

Отпуснах се назад с въздишка.

— Хайде, обадете се на 911. Това ще ви накара да се почувствате по-добре.

Полицията никога нямаше да ме пипне. Не и с пълномощията на Дон. Освен това, Тейт и момчетата скоро щяха да бъдат тук, както и Боунс. Той нямаше нужда от предавател, за да ме открие, можеше да ме намери чрез обонянието си.

Заеквайки, жената произнесе нещо от рода на „убийца“ и влезе вътре, като затръшна вратата. След секунди се чу гласът й, докато се обаждаше в полицията.

Останах на тревата до Белинда, като кимнах учтиво на неколцината съседи, които излязоха да ме погледнат, преди да се втурнат обратно в домовете си и на свой ред да позвънят на 911. Бяха изминали по-малко от три минути, преди Боунс да се появи се шеметна скорост. Като ме видя, забави крачка и измина спокойно последните няколко метра до мястото, където седях.

— Всичко наред ли е, сладурче?

Кимнах утвърдително.

— Драскотини, натъртвания, нищо сериозно. А вампирът, когото преследваше?

Боунс коленичи до мен.

— Предполагам, в момента си разменя поздрави с Белинда в ада.

Добре. Един може и да се бе измъкнал, но трима не успяха, а най-опасният от тях започваше да се сбръчква под лъчите на късното следобедно слънце.

— А Закари?

Боунс поклати глава. Поех дълбоко въздух, искайки ми се да намушкам отново Белинда и тя някак да може да го усети.

Свистенето на гуми оповести пристигането на момчетата и след секунди Хуан и Тейт скочиха от колата, която рязко спря до нас.

Изправих се и изтупах стръкчетата трева и прахта от дрехите си.

— Както виждате, момчета, Белинда беше уволнена.

Другият вампир се бе измъкнал. Дейв се обвиняваше, че не го бе завързал в капсулата, но той се беше разсеял, след като Белинда нападна Закари, което тя бе целяла, разбира се. Закари бе починал от загуба на кръв, преди Боунс да приключи с последния вампир, така че той не бе успял да пристигне навреме, за да го излекува. Освен това Закари бе подписал екипната версия на завещание. Такова, в което заявяваше, че ако бъде убит по време на работа, не иска да бъде съживен като нечовешко същество. Така че, опечалени, ние зачетохме последната му воля и го погребахме.

Оказа се, че Итън е сираче, което обясни защо родителите му не се бяха противопоставили категорично срещу ролята му да бъде мой син. Накарах Дон да ми обещае, че никога повече няма да използва него или друго дете за нещо толкова опасно и че ще намери на Итън добро приемно семейство. Щом можеше да ръководи пълен отдел за борба с неживите, нямаше да му о толкова трудно да открие свестни родители за едно сираче.

За Тейт най-сетне настъпи денят В. Всички бяхме в базата. Липсваше само една личност, и то, защото полетът й се бе забавил по технически причини. Анет, първият вампир, който Боунс бе създал, щеше да дойде, за да помогне на Тейт.

Идването й беше моя идея. Боунс почти не бе говорил с нея, откакто тя се опита да ме прогони с гадни подробности от миналото му, но аз знаех, че отчуждението им го притесняваше. Така че предложих Анет да влиза на смени в клетката, където Тейт щеше да бъде заключен след преобразяването му. Можеше да отнеме седмица, преди той да е в състояние да контролира глада си и да не скочи на първата срещната вена, така че никой с пулс не можеше да му помогне през първите няколко дни. Дейв вече бе предложил доброволно услугите си, но участието и на трето лице щеше да осигури допълнително свободно време на Боунс. А и това щеше да даде на Анет шанс да се сдобрят. Не бях ли просто един малък миротворец?