Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Какво, по…?

Още преди да чуя гласа, усетих свръхестествената енергия за гърба си и рязко се извърнах. Вампирът, облечен в костюм на мишока Чък, стоеше зад мен, килнал въпросително на една страна голямата си изкуствена миша глава. Другият вампир отдръпна ръцете си от момченцето и се взря с присвити очи в ножа ми.

— Сребро — промърмори той.

Край на изненадата.

— Разгърнете се! — изкрещях, знаейки, че Боунс ще ме чуе, и метнах ножа.

Той се заби до дръжката в гърдите му. В същото време се хвърлих към него, като го съборих на земята, за да завъртя грубо острието няколко пъти в раната. В същото време върху мен се стовари нещо тежко. И меко. Беше вампирът в костюма.

Извъртях се и с един ритник отхвърлих кръвопиеца от мен. Той се блъсна в един от игралните автомати толкова силно, че го запрати през прозореца. Чух Тейт да вика: „Национална сигурност, никой да не мърда!“, докато вадех още ножове и ги мятах с перфектна точност в гърдите на вампа Чък. Той се олюля, но не падна. По дяволите, костюмът сигурно беше твърде дебел.

Измъкнах още ножове от дрехите си и го нападнах. Той се биеше колкото можеше, обвит в големия си миши костюм. Затъркаляхме се по земята, като аз се мъчех да забия ножа достатъчно дълбоко, за да проникне през този костюм, а той се опитваше да ме захапе, макар че движенията му бяха сериозно затруднени.

— Остави Чъки на мира! — чух да проплаква някакво дете. Още няколко се разпищяха.

Исусе, Мария и Йосиф, какви ли емоционални травми щеше да нанесе на тези деца гледката — както изглеждаше отстрани — как една луда жена се опитва да прободе смъртоносно с нож любимия им плюшен герой. Щяха да имат кошмари в продължение на години, освен ако Боунс не изтриеше този спомен.

Но аз не позволих на тази мисъл да ме разсее. Продължих да нанасям удари с ножовете си, чувайки как отвън се развихря друга битка. С останалите вампири. Най-накрая успях да забия достатъчно дълбоко ножа, така че вампирът под мен да се отпусне безжизнено, и направих едно финално завъртане на острието.

Изправих се пред ужасения поглед на децата и родителите, но нямаше време да обяснявам, че Чъки не е Чъки, а негов зъл двойник. Русият вампир се спусна с рев от другия край на помещението, като помиташе хората — малки и големи — по пътя си. Посегнах за друг нож, но открих, че са ми останали само няколко, и също тръгнах към него. Не можех да рискувам да хвърля ножовете си по него — ако се наведеше, стоящият зад него щеше да бъде уцелен. Не, това щеше да предизвика бъркотия. Очите ми пламнаха в зелено. Хайде, Блонди, да видим какво можеш.

Гледката на пламтящите ми очи го разколеба, но само за миг. С периферното си зрение видях Белинда да се бори с тъмнокосия вампир. Не й бяхме дали никакво оръжие по очевидни причини, но все пак бе облекчение да я видя да се бие за нас, а не срещу нас.

Зад русокосия вампир се появи последният му събрат. Той изръмжа и също тръгна към мен. След това погледът му се стрелна към вратата.

— О, мамка му! — чух го да казва точно преди да се обърне и да избяга зад сцената.

Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера какво го бе уплашило; усетих Боунс да влиза в заведението. Ала в същото време другият вампир ме удари, така че не можах да се насладя на гледката как онзи побягна с подвита опашка.

— Ти се заеми с него, а аз ще се оправя с русия — извиках, като избегнах чифт кучешки зъби, прицелили се в гърлото ми.

— Ще се погрижа за копелето — изръмжа Боунс, изчезвайки зад големите плюшени, роботизирани фигури, които продължаваха да пеят и да си разменят шеги на сцената.

— Хайде да се изнесем навън, хора! — наредих, докато получавах и нанасях брутални удари. — Бързо, преди някои родители или деца да станат заложници.

Един бърз поглед ми показа, че Белинда налагаше грубо тъмнокосия вампир, като го избутваше навън с почти меча прегръдка. Стори ми се, че му говореше нещо, но при цялата тази врява, да пукна, ако можех да чуя какво му казваше.

Силен удар върна вниманието ми към русия вампир пред мен. Само още малко по-далече — уговарях го наум. — Аз също не искам да те убия пред очите на десетки деца. И без това са достатъчно травматизирани.

Когато той се озова пред дупката, направена от игралния автомат, аз се хвърлих към него, като се наведох, за да избегна устата му. Двамата изхвърчахме на паркинга, където продължихме да си нанасяме удари. Бяха ми останали само няколко ножа, не очаквах, че ще загубя толкова много, за да пробия дебелия костюм на Чъки. Така че трябваше добре да избера точния момент.