Джанин Фрост - На ръба на гроба

В момента обаче бях нервна. След половин час Боунс щеше да убие Тейт, за да го събуди за нов живот. Времето от ухапването до прераждането можеше да продължи от един до няколко часа. Бяхме планирали това да стане точно в осем часа, веднага след залез-слънце, когато Боунс щеше да бъде най-силен. На един вампир му костваше много сила, за да превърне някого, или поне така ми бяха казвали. Това беше първото ми подобно преживяване.

Верен на правилата, Дон бе инсталирал видеокамери. Дори бе поставил електроди на гърдите и главата на Тейт, за да проследи точния момент на смъртта, както и активността на мозъчните вълни. Боунс поклати глава, като видя цялото това високотехнологично оборудване и язвително попита дали ще бъде излъчено и в интернет. Дон изобщо не се развълнува от това. Той възнамеряваше да събере цялата информация, която успееше, за по-нататъшни проучвания. По този въпрос той нямаше никакви скрупули.

Тейт бе поставен в помещение, чиято врата бе подсилена с множество титанови ключалки. По дяволите, дори имаше страховита операционна маса, оборудвана със скоби, изработени от същия метал. Боунс обясни на Дон, че всички тези предпазни мерки са прекалени, но Дон се притесняваше да не би Тейт да побеснее и да избяга. Сега той бе прикован за масата, като носеше само боксерки, за да се улесни достъпът на електродите. Промъкнах се вътре, за да го видя за последен път в облика му на човек.

За първите няколко хранения на Тейт в близкия хладилник бяха наредени множество банки кръв. Погледът ми срещна тъмносините му очи, когато застанах до леко наклонената операционна маса. Навих ръчката, докато той зае изправена позиция.

— Боже, Тейт. — Гласът ми потрепери. — Сигурен ли си?

Той опита да се усмихне, но в усмивката му липсваше обичайната ведрост.

— Не гледай толкова стреснато, Кат. Човек би си помислил, че ти ще умираш, а не аз.

Сложих ръка на бузата му. Кожата му бе топла като моята. За последен път това щеше да е така. Тейт въздъхна и наклони главата си към мен.

— Това е странен обрат, нали? — прошепна той. — Спомням си, когато не вярвах в съществуването на вампири. Сега съм на път да се присъедини към тях, доверявайки се на един кучи син, когото презирам. Каква ирония, а?

— Не е нужно да го правиш, Тейт. Можеш да промениш мнението си и ще отменим всичко това.

Той отново пое дълбоко въздух.

— Като вампир ще бъда по-силен, по-бърз и ще е по-трудно да ме убият. Екипът се нуждае от това… както и ти.

— Да не си посмял да го направиш заради мен, Тейт. — Гласът ми трепереше от ярост. — Ако е заради мен, тогава слизай веднага от тази маса.

— Ще го направя — повтори той със същата ярост в гласа. — Не можеш да ме разубедиш, Кат.

Боунс ме спаси от отговор, като застана зад мен.

— Време е, Котенце.

Отидох в малката стая за наблюдение, едно ниво по-високо, където беше мониторът, на който се предаваше записът от камерите. Чичо ми вече седеше там, загледан в екрана. Хуан, Купър и Дейв също влязоха. Не можех да откъсна поглед от екрана, докато Боунс бавно се приближаваше към Тейт с грациозните движения на истински хищник. Дишането и сърдечният ритъм на Тейт започнаха да се ускоряват.

Боунс го погледна безстрастно.

— Няма да спечелиш това, на което се надяваш, приятел, но ще трябва да живееш с последствията от решението ти до края на дните си. Така че за последен път те питам, искаш ли го?

Тейт пое дълбоко въздух.

— От месеци искаш да ме убиеш. Сега ти се удава случай. Просто го направи.

В следващата секунда зъбите на Боунс се забиха дълбоко във врата му. Уредите уловиха неимоверно ускорения пулс на Тейт, когато той изпъшка и застина. Дейв сграбчи ръката ми и аз стиснах неговата, докато наблюдавах как Боунс изцеждаше живота на моя приятел с дълбоки и продължителни всмуквания. Адамовата ябълка на бледата му шия се движеше нагоре-надолу, докато преглъщаше. Звуците от електрокардиографа се разредиха, силата им намаля, а след зова се чуваха само кратки пулсиращи пиукания и Боунс вдигна глава.

Той облиза капките кръв около устата си, преди да извади един нож и да направи разрез на собствения си врат. След това Боунс притисна отпуснатата глава на Тейт към раната си, която държеше отворена с върха на ножа.

Устните на Тейт се раздвижиха, като отначало бавно лочеше кръвта, а после започна да смуче все по-енергично. ЕКГ-апаратът 4 4 Апарат за регистриране на мозъчните импулси, които се изобразяват под формата на графика, наречена електроенцефалограма. — Бел.прев. взе да издава тревожни звуци. Боунс пусна ножа, когато Тейт, със затворени очи, захапа врата му и разкъса плътта. Задържа главата на младия мъж, без да трепне, когато Тейт го захапа отново, жаден за още кръв. Тейт скърцаше със зъби и смучеше, докато минутите се нижеха, интервалите между пиуканията, отбелязващи сърдечния му ритъм, ставаха по-дълги, докато накрая настъпи тишина.