Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Мамо, накарай ги да спрат — проплака някакво дете и аз изругах наум. Нямаше по-неподходящо място за убиване на вампир. От шумовете, които идваха отвътре, бе ясно, че момчетата са доста затруднени да удържат родителите и децата да не избягат панически на паркинга, което би усложнило още повече проблема. Дейв даде заповед да затворят в капсулата тъмнокосия вампир, с когото се беше борила Белинда. Умно. Там той нямаше да бъде заплаха и щяхме да можем да го откараме надалеч и да му забием кола по-късно, в удобен за нас момент.

Тъкмо се навеждах, за да избегна удар, който щеше да ми счупи врата, когато видях как Белинда, която вече не обуздаваше другия вампир, изведнъж сграбчи Закари — нов член на екипа, и заби зъби в шията му.

— Тейт, спри я! — изкрещях, безпомощна да направя каквото и да било, когато тя се дръпна рязко и Закари падна назад, стиснал с ръка шията си, а между пръстите му бликаше кръв. После Белинда побягна.

Чух изстрели, проклятия и тропот от ботуши, когато няколко души от екипа се втурнаха след нея.

— Неприятел на свобода, обкръжете периметъра! — извика Купър.

Изгледах вампира срещу мен с леденостуден поглед.

— Нямам време за това — изръмжах и се хвърлих върху него, събаряйки и двама ни на земята.

Той ме налагаше с юмруци, но аз не се защитавах. Поех ударите, като с едната ръка държах устата му далеч от гърлото ми, а с другата забих ножа си в сърцето му. Три груби завъртания на острието и той издъхна.

Изпълзях изпод него. Ребрата ме боляха неимоверно много, но не ги притиснах с ръка, както ми се искаше. Едно сбиване вляво от мен ме накара да обърна рязко глава точно навреме, за да видя как тъмнокосият вампир, когото тъкмо щяха да пъхат в капсулата, запрати на земята двамата най-близко стоящи до него войници. Повечето хора от екипа, които не охраняваха изходите, бяха хукнали след Белинда, с изключение на онези, които бяха коленичили до Закари. Вампирът се бе възползвал от всеобщата разсеяност.

Дейв се хвърли към него, но вампирът се наведе, хвърли се по корем и се плъзна напред като пингвин, а след това скочи на крака и побягна.

Втурнах се напред, следвайки гласовете на Тейт и Купър, които бяха подгонили Белинда. Но тъй като бяха хора, нямаше начин да я хванат.

За по-малко от секунда взех решението да оставя другия вампир да избяга и се затичах след Белинда. Тя беше по-голямата заплаха. Белинда знаеше имената на хората от моя екип. Бяха й известни подробности за работата на организацията на Дон и имаше достатъчно информация за системата за сигурност на базата. Можеше да даде подробно описание на всеки, който би бил достатъчно луд да се опита да проникне в нея. Нямаше начин да я оставя да издаде нещо.

Тичах колкото се може по-бързо и скоро догоних Тейт и Хуан. Не виждах Белинда, която бе далеч напред, но предположих къде се намира по свирещите автомобилни спирачки и възклицанията на хората, когато тя явно пресече някакво натоварено кръстовище.

— Вземете колата и ме последвайте! — подвикнах задъхано на Тейт, като минавах край него.

Имах предавател в пейджъра и с кола те бързо можеха да ме проследят. Освен това можеха да се оправят с полицията, ако се стигнеше до там. Разнесе се ново свистене на гуми и аз се отправих натам, като успях да зърна Белинда, преди тя да се втурне по една странична уличка. О, не, няма да ми избягаш, помислих си.

Удвоих темпото, като ми се щеше да не ме мъчи усещането, че ребрата ми се чупят при всяка следваща крачка. Молех се Белинда да не нахлуе в нечий дом и да се опита да вземе заложник, но може би тя бе видяла и чула достатъчно за мен и моя екип, за да знае, че това няма да й е от полза. Не, тя просто тичаше като хала и аз я проклинах, макар и да поддържах същото темпо.

Белинда прескочи една ограда, без дори да забави крачка. Добре че не беше мастер вампир, който може да лети, иначе щях да се проваля. Прескочих оградата почти толкова бързо, колкото и тя, но дълбокото срязване в крака, което ми направи един назъбен метален ръб, не се затвори незабавно, както се случи при нея. Имаше дни, в които завиждах на неживите за способностите им да се самолекуват. Но не толкова много, че да се превърна изцяло във вампир, за да се сдобия и аз с такива.

Като я настигнах достатъчно, че да имам шанс да я улуча, хвърлих ножовете си. Бяха ми останали само два, така че трябваше да разчитам на тях. Остриетата се забиха в дясната половина на гърба й, карайки я да залитне, но тя не падна. По дяволите, пропуснах сърцето й! Моята точност, докато тичах с пълна сила по неравен терен с движеща се мишена, далеч не беше толкова прецизна, каквато щеше да бъде, ако бяхме в затворено помещение и стоях неподвижно. Тренирай уменията си по хвърляне на нож, докато преследваш някого, отбелязах си наум.