Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Не, с една мацка, с която се запознах, и сина й — отговори пренебрежително тя. — Който от вас иска може да я вземе, но сина й си запазвам за мен.

— Покажи ни ги — каза тъмнокосият вампир.

Извърнах очи точно когато ръката на Белинда се вдигна, като лепнах на лицето си фалшива усмивка, поглеждайки към Итън. Не се тревожи. Нищо няма да ти се случи.

— Блондинката с черното поло и дънките, която държи за ръката малко момченце. Това са те.

— Хубава е — каза провлачено брюнетът, после бързо добави: — Но не колкото теб, разбира се.

— Благодаря. — В гласа на Белинда се долови, че вампирът не се е измъкнал достатъчно ловко от ситуацията, но въпреки това ще му прости. — Е, как го правите обикновено? Просто грабвате детето и бягате?

— Виждаш ли онзи човек там? — Високият мършав вампир посочи един мъж, който носеше служебен бадж. — Хипнотизирам го с поглед и му открадвам костюма.

— Защо искаш да вземеш дрехите на някакъв човек? — попита невярващо Белинда. Погледнах към тях уж случайно. Току-що си бях задала същия въпрос.

— Не дрехите, които носи сега, а костюма му на мишока Чък — отговори вампирът, като се ухили. — Когато си облечен с костюма, е лесно да накараш децата да те последват навън, без да събудиш подозрение. Дори родителите им да забележат, някой от нас просто ги поглежда и те си отиват вкъщи, мислейки, че всичко е наред. Нужен им е почти цял ден, за да осъзнаят, че децата ги няма, и дори не си спомнят къде са ги загубили.

— Извеждаме ги едно по едно и ги затваряме в багажника — добави другият. — По това време на годината е достатъчно хладно, така че не умират, а като им хвърлим по един поглед, стоят тихо, докато са там.

Чак когато Итън изписка усетих колко силно съм стиснала ръката му. Отпуснах пръсти, като се мъчех да овладея очите си да не светнат в зелено от ярост. Нямах търпение да видя сметката на тези типове.

Белинда се усмихна.

— Вампир в костюм на мишка? Трябва да видя това.

Вампирът се ухили.

— Почакай тук, скъпа. Шоуто ще ти хареса.

Сякаш по команда плюшените играчки на сцената се задвижиха. Децата се разпискаха възторжено. Видях как единият от вампирите последва служителя, когото бяха посочили, зад сцената. Намерението ми да тръгна след него секна от следващите думи, които достигнаха до мен.

— … гладен, ще си хвана някой, за да хапна — каза рижавият вампир, като се отдалечи спокойно от Белинда и другите си събратя.

Пуснах ръката на Итън. Белинда го бе посочила като неин избраник, така че в момента той бе единственото дете вън от всякаква опасност. Коленичих, за да се изравнят очите ми с неговите.

— Виждаш ли тази игра? — попитах, като му посочих най-близката до нас. — Иди да играеш на нея и не мърдай оттам, докато аз или някой от другите хора, с които се запозна по-рано, не дойдем да те вземем. Обещай ми, че ще го направиш.

Той кимна.

— Обещавам.

— Добро момче — прошепнах.

Итън отиде до играта и пусна в нея всичките си жетони.

Обхвана ме студена ярост, докато гледах как другият вампир подбира плячката си.

— Всички да са в бойна готовност — прошепнах по мобилния си телефон. Играта можеше да загрубее доста бързо.

Дискретно наблюдавах вампира, докато се разхождаше из залата и острият му поглед отчиташе кои деца бяха наглеждани от родителите си и кои не. Имаше едно момче до машината за жетони. Вампирът го забеляза и се промъкна предпазливо зад гърба му, когато то започна да разглежда игралните автомати. После изчака, докато наближиха един ъгъл, и сложи ръка на рамото му.

Момчето вдигна поглед… и това бе напълно достатъчно. За миг очите на вампира светнаха в зелено и прошепна нещо твърде тихо, за да мога да го чуя. Никой друг не забеляза. Момчето незабавно го последва в съседната стая, скривайки се зад една от частичните преградни стени.

Тръгнах след тях, забелязвайки, че вампирът с избрал най-безлюдното място, където държаха всички повредени игри. Той коленичи пред момченцето. Видях зелената светлина от очите му да се отразява върху кожата на детето, което стоеше, без да направи опит да избяга или да извика.

Щеше да го захапе сега, на това място, и можеше да скрие тялото зад някой от повредените автомати за игра за по-малко от минута. Родителите на момчето щяха да разберат, че то е в опасност, едва когато то щеше да е мъртво.

Рижавият вампир се наведе, без да се страхува, че Бог или родителите, или някой друг може да го спре. Измъкнах един сребърен нож от ръкава си и се прокраднах напред. Кажи здравей на малкия ми приятел, задник!