Джанин Фрост - На ръба на гроба

Това бе добре за нас, но от друга страна означаваше, че нямаме никакъв друг изход.

Боунс ме тикна в ръцете на Тейт, който се появи между опръсканите с кръв фигури.

— Отнеси я на най-долното ниво — извика той и се обърна. — Аз трябва да прикривам отстъплението.

— Боунс, недей — извиках, но и двамата не ми обърнаха внимание.

Тейт се обърна и се втурна с мен надолу по стълбите. Той разблъскваше всички по пътя си, като мърмореше нещо от рода на „ръката ти, ръката ти“.

Като минахме през една врата, в нас се втренчиха няколко чифта уплашени очи. Бяха на младежите, обхванати от силен страх. Може би в рекламната брошура „Стани вампир“ не се споменаваше нищо за подобни ситуации.

— Направете място! — изкрещя им Тейт и уплашени от вида му или от тона му, те бързо се подчиниха. Младежите се сгушиха един до друг, а той ме положи на пода и измъкна един нож.

— Махни се от мен, трябва да се върна там… — запротестирах аз и внезапно млъкнах. Нищо чудно, че двамата ме бяха гледали с такова странно изражение.

— Дай ми да пия малко от кръвта ти, ако можеш да си позволиш да загубиш една част — добавих, като видях ръката си. Е, или поне каквото бе останало от нея. Винаги се случва на лявата, помислих си мрачно. Първо бе изгорена от Макс, а сега и това. Ако можеше да говори, никога нямаше да спре да се оплаква.

Тя висеше на няколко оцелели сухожилия, но голяма част от нея бе изгризана до костта. Сега самата аз приличам на зомби, помислих си. Крайниците на някои от тях бяха точно такива.

— Ще те заболи, когато започне да заздравява — отвърна хрипливо Тейт, като сряза шията си и притисна устата ми към раната. — Пий повече, после кръвта ми ще се възстанови.

При нормални обстоятелства нямаше да пия от неговата кръв, било то малко или много, но сега обстоятелствата не бяха нормални. Най-важното бе да възвърна силите си, и то бързо, за да се включа отново в боя, тъй като съществата отвън не позволяваха прекъсване за почивка. Водена от тази мисъл, залепих уста за разреза, който Тейт бе направил на шията си, и започнах здраво да смуча.

Той издаде звук, който игнорирах, защото много добре знаех какво означава. Хладната кръв изпълни устата ми, аз я преглътнах и смукнах по-силно, усещайки пронизваща болка в ръката ми. Тейт ме притисна по-здраво, така че гърдите ми се оказаха плътно прилепнали към тялото му. При четвъртата глътка болката в ръката ми стана нетърпима, но при шестата намаля и се превърна в изтръпване. На деветата успях да го избутам назад с двете си ръце, задъхана от чувството за необуздана жажда, което се събуди в мен.

Когато го погледнах, очите на Тейт бяха станали изумрудени и това ме накара да се отдръпна още повече, защото изражението му издаваше, че зеленият блясък няма нищо общо с битката.

Скочих на крака, наблюдавайки с изумление как ръката ми се покрива с нова кожа като в сцена от научнофантастичен филм.

От новата кръв, която потече във вените ми, се почувствах по-необуздана, по-малко човек. Съдейки по количеството кръв, което несъмнено бях изгубила, сега съотношението в моя организъм бе шейсет на четирийсет в полза на вампира.

— Да вървим, войнико — казах отривисто. — Чакат ни зомбита за убиване.

Без да погледна назад, се втурнах нагоре по стълбите към яростния шум от битката.

Вампирите се бяха скупчили в коридора срещу входната площадка, като неумолим юмрук. Всяко зомби, което с крясък се опиташе да си проправи път през тях, бе посичано от удари с меч от всички страни. Засега се държаха, но един поглед ми бе достатъчен да видя мрачната истина. Тази барикада нямаше да издържи още дълго, защото прииждаха нови и нови зомбита.

Втурнах се натам, за да се присъединя към битката, когато се сблъсках с Анет. Тя сякаш не ме забеляза и като обезумяла, с широко отворени очи, запрати една статуетка срещу стената. Когато нищо не се случи, освен че навсякъде се разлетяха парчета стъкло, Анет отчаяно изкрещя и се обърна да търси още предмети.

— Анет! — Трябваше да я разтърся, за да привлека вниманието й. — Къде са Тик Ток и Зиро?

Тя махна неопределено.

— Тик Ток е в другия край на къщата, а Зиро отиде при Анубус, за да се помъчи да изтръгне някакъв отговор, но видях шест от тези… чудовища да се втурват след него. Те проникнаха в къщата. Чух писъка на Зиро и дойдох тук. О, Кат, не мога да го намеря, не мога да го намеря.

Нямаше нужда да питам какво има предвид. Всичко наоколо бе разпердушинено на парчета.

— Просто се съсредоточи, Анет. Ще го откриеш каквото и да е то. През това време ние ще ги задържим…