Джанин Фрост - На ръба на гроба

— И в най-безумните си фантазии не съм допускал, че тя би направила подобно нещо — заключи той. — За това ще има разплата. Може възмездието да не е от мен или от някой от вас, но един ден ще й бъде потърсена сметка.

Думите му не звучаха никак успокояващо. Тъкмо обратното, звучаха като надгробно слово.

Боунс разтърси силно Менчерес, като го стисна за рамото.

— Нямаме време да обсъждаме способността на Патра да върши злини. Тези същества — той кимна към зомбитата, които вече бяха на трийсетина метра от нас — могат ли да бъдат убити?

Менчерес се отърси от вцепенението и лицето му стана сурово. Той сложи ръка върху тази на Боунс и отвърна:

— Не.

Тази едничка дума бе казана без всякаква емоция. Като стисна ръката на Боунс, Менчерес сякаш събра всичките си сили.

— Не могат да бъдат убити — добави той, като измъкна меча от ножницата. — Те не чувстват болка, дори нямат нужда от очи, за да ни видят. Тях ги движи единствено нейната воля.

Менчерес излезе напред, като нареди на всички да останат по местата си. Зомбитата бяха на няколко метра от него и вече се придвижваха с големи скокове. Близостта му сякаш ги настървяваше още повече и те заръмжаха страховито.

— Те са призовани да излязат от гробовете си — продължи Менчерес, като отби с невероятна бързина нападението на едно от зомбитата — и няма да се върнат в тях, докато магията не бъде развалена. Не можем да им избягаме. Където и да отидем, гробовете на стотици километри около нас ще се отворят и мъртъвците ще се втурнат след нас, убивайки всичко живо по пътя си.

Мечът му се движеше толкова бързо, че не можех да го следя с поглед. Гледах, не вярвайки на очите си, как съществата се хвърлят към него с почти същата скорост. По дяволите, какво стана с тяхното тътрене? О, мамка му!

Менчерес ги посичаше на мига. Парчета от тях хвърчаха във всички посоки, докато острието му мълниеносно описваше невероятни траектории.

— Трябва да ги задържим и да намерим предмета, който тя е използвала, за да направи това заклинание — поясни той със същия равен тон. — Трябва да е нещо нейно, донесено може би от някой от затворниците или подхвърлено от Ратлър. Ако открием този предмет и го унищожим, те ще умрат. Дотогава, без значение какво ще им причиним, те няма да се спрат.

Още докато говореше, думите му получиха отвратително потвърждение. Майко мила, дори и отсечените крайници пълзяха към нас. Едно обезглавено тяло продължи неотклонно да напредва, а отсеченият череп с демонично упорство задъвка крака на Менчерес, докато той не го изрита настрани. Това беше страшно. И все пак, когато бяха разчленени, съществата определено бяха по-малко опасни. Може би имахме някакъв шанс.

— Изпрати трима души в къщата, за да открият този предмет — извика Менчерес, като размахваше меча си наляво-надясно, за да обезвреди повече от зомбитата, които приближаваха. — Може да е нещо дребно и незабележимо. Да го унищожат с всички възможни средства.

— Тик Ток, Анет, Зиро, вървете! — нареди Боунс, като кимна към тях и измъкна собствения си меч.

Те незабавно се втурнаха в къщата, освен Анет. Тя спря на прага и изгледа продължително Боунс, преди да изчезне вътре. И аз го погледнах по същата причина: мислех, че го виждам за последен път.

— Ако имах и най-малката надежда, че ще ме послушаш, щях да изпратя теб в къщата — каза той с въздишка. — Но много добре те познавам. Обичам те, Котенце и никоя сила на тази земя или под нея не може да промени това.

Нямах време да му отговоря, пък и не беше необходимо. Всяка фибра от тялото ми крещеше моя отговор дори когато той извика на четирите дузини свои хора да извадят мечовете си.

— Патра е насъскала мъртвите срещу нас, приятели. Да й върнем жеста с лихвите.

Боунс тръгна с решителни крачки, за да посрещне новата вълна отвратителни нападатели. Четири дузини бойци срещу стотици хиляди? Знаех, че нямаме шанс да оцелеем. Знаеха го и всички останали, които го последваха, стиснали здраво дръжката на меча си, в това число и аз.

— Ние съвсем не сме безпомощни — заяви с овладян глас Боунс. Ако не го познавах добре, бих казала, че звучеше даже радостно. — Много пъти през живота си сме се чувствали безсилни, но не и тази нощ. Точно сега притежаваме силата да изберем как да умрем. Дори досега да не сте властвали над никого и нищо, днес вие сте господари на този момент. И аз лично ще дам такъв отговор на тази обида, че всеки, който не е на моя страна, скъпо ще плати за това!