Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Можеш ли да си го представиш? Моите ръце върху тялото на Патра, мммм… Колко ли сутрини си си го представял? Лежал си буден, изгарян от желанието да ме убиеш за това, а сега да разбереш, че докато съм я докосвал, направо съм умирал от скука.

Сега определено бяхме привлекли цялото внимание на Анубус. Очите му вече мятаха зелени искри.

— Ти даже не си достоен да бъдеш принесен в нейна жертва. Патра легна с теб само за да бъдеш осъден на смърт, но Менчерес я разочарова и по този въпрос. Тя трябваше просто да ме остави да те убия онази нощ, както й бях предложил.

Боунс отново се разсмя, но този път не толкова весело.

— Мислиш, че тя е първата жена, която е спала с мен с надеждата да ме погуби? Нищо подобно. Този трик е използван преди нея и много пъти след това. Но не заради това Патра е посредствена в леглото. Тя е просто лицемерка и измамница, и ако я лишим от дрехите и лъжите й, Патра няма да е нищо повече от едно разглезено момиченце с мания за величие, подхранвана от идиоти като теб.

— Смъртта идва за теб — изрева Анубус, изгубил окончателно самообладание. — Патра я призова и тя ще те намери и ще те погълне, подтиквана от неутолимия си глад…

Той внезапно млъкна. Без дори да поглеждам Боунс, усетих, че се усмихва. Той изправи рамене и настроението му за шеги го напусна. Лицето на Анубус отново стана безизразно, но вече бе твърде късно. Прецака се, приятел, и го знаеш.

— А сега, друже — рече Боунс, като се приближи до затворника и с измамно безгрижие докосна с пръст лицето му, — кажи какво означаваше това.

— Да отваряме ли шампанското или да почакам да напръскаме с него момчетата? — попита Дениз.

Седяхме в хола — помпозно помещение, боядисано в тъмни тонове и обзаведено с позлатени антични мебели. Масивната маса изглеждаше направена от ствола на гигантско дърво. Изисканите ястия, месинговите съдове и сребърните прибори бяха в унисон с нея, но всъщност никой не ядеше. При този въпрос престанах да барабаня нервно с пръсти по полираната повърхност и вдигнах глава.

— Какво? О, да, изстрелвай тапата. Те ще се позабавят.

Причините да бъда тук, а не в мазето, бяха две. Първо, защото не исках да оставя в празничната вечер Дениз и майка ми да бъдат заобиколени от непознати, и второ, макар че Боунс не ме помоли да напусна, знаех, че не иска да стоя долу. След като стана известно, че Анубус крие нещо, работите щяха да загрубеят.

Безпокоеше ме мисълта, че Боунс продължаваше да мисли, че ако го видя в тази светлина, ще променя чувствата си към него, но не исках да го разсейвам. Не и когато животът ни можеше да зависи от това колко бързо ще измъкне информацията от Анубус.

Дениз разсипа шампанско в чашите ни.

— Това нещо е великолепно! — възкликна тя. — Боже, тази къща винаги ли е така заредена с провизии? Видяхте ли колко бренди има? Ако останем по-дълго тук, ще имам нужда от нов черен дроб.

Веселото й настроение ме накара да се усмихна, макар и с малко тъга. Тя нямаше представа какви ужасни неща се вършеха сега в сутерена. Ако поживееш достатъчно дълго сред вампири, ще разбереш, че не всичко е само забавление и качествен алкохол — помислих си аз.

Обаче на глас казах:

— Забрави за черния си дроб. Остават два часа до полунощ, така че можем да започнем празненството. Зиро каза, че са постигнали напредък, каквото и да означава това.

Докато Боунс, Менчерес, Спейд, Влад, Родни и Иън бяха долу, нас ни охраняваха Тик Ток и Зиро. По дяволите, не можехме даже да се спънем, без някой от тях да скочи, за да ни помогне.

— Снегът вече спря — обади се майка ми. — Най-после човек може да види нещо през прозорците. Изгарям от желание да напусна това пусто място и… за ваше сведение търпението ми е на изчерпване.

О, боже, пак се започна. Някои новогодишни пожелания никога не се сбъдват.

Въздъхнах:

— Щом не ти харесва да си заобиколена от тези вампири и гули, представяш ли си колко по-зле ще се чувстваш, ако си обкръжена от вампирите и гулите на Патра?

— Не съм дете, Катрин — отвърна тя с обичайния си рязък тон. — Така че не ми говори така.

Напрежението от последните няколко дни взе връх над мен, въпреки че именно аз трябваше да мога да се контролирам най-добре.

— Не си дете ли? Това е ново за мен, имайки предвид, че се държиш като такова през целия ми живот.

Дениз зяпна от изненада от резкия ми отговор. Тя гаврътна шампанското си и се облегна назад, за да ни вижда и двете.

— Аз бях дотук — заяви вбесена майка ми. — Тръгвам си.