Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Боунс! — Решителният ми тон го накара да вдигне очи. — Ратлър се канеше да те прониже.

— Тя е права — каза Тейт, като започна да се дърпа от оковите си. — Той прободе Анет. Тя добре ли е?

— При мен е — извика Менчерес от коридора. — Зиро, иди да доведеш някой човек. Тя се нуждае от кръв. Стой неподвижно, Анет. Иначе болката ще е много силна…

През всеобщия шум до нас долетя ниският й, изпълнен с болка глас. Думите и бяха накъсани, но прозвучаха ясно, когато всички се смълчаха.

— Криспин… беше Ратлър… ох, боже, колко боли… Док го простреля… когато той ме намушка… този проклет кинжал не излезе ли вече, Менчерес, не смея да погледна…

Боунс пусна Док. Влад стискаше Ратлър в смъртоносна прегръдка, като с едната си ръка държеше сребърния кинжал, който бях забила в гърдите му съвсем близо до сърцето. Боунс разбута хората, изпълнили тясното пространство, излезе в коридора и коленичи до сгърченото тяло на Анет.

— Не се движи, скъпа — каза той с успокояващ глас, сякаш говореше на дете. — Ето, усещаш ли ръката ми? Острието почти излезе, стискай силно…

С внимателни и прецизни движения Менчерес започна да измъква изкривения сребърен кинжал от гърдите на Анет. Дори лазер не би бил по-прецизен. Причината за неговата предпазливост беше очевидна — острието бе забито право в сърцето й и всяко непредпазливо движение щеше да доведе до нейната смърт. Затаих дъх, докато излезе и последният сантиметър от кинжала, защото въпреки всичко се възхищавах на Анет. Когато бе измъкнато цялото острие, тя простена от болка и седна. Отдъхнах си. Изглежда го направиха и всички останали, даже и тези, които не дишаха.

Зиро се върна, като носеше под мишница един ококорен юноша. Боунс се отмести, за да направи място на младежа, и в следващия миг Анет захапа врата му. Ръката й все още бе обвита около кръста на Боунс и той я поднесе към устните си, преди да я пусне и да се изправи с мрачно изражение на лицето.

Док също се изправи, междувременно гръбнакът му се бе излекувал. Той отиде до Анет, точно когато тя се отдръпна от младежа и облиза последната капка кръв от устните си. Зиро подхвана момчето, което залитна. Надявах се, че в къщата разполагаха с достатъчно таблетки с желязо.

Док се протегна и гърбът му шумно изпука.

— Мисля, че и последният прешлен се намести. Боунс, друг път не си играй на ортопед с мен. В крайна сметка, аз съм единственият професионален медик в тази стая.

— Ти си бил само един обикновен зъболекар, и то доста калпав, доколкото съм чувал. Обаче без съмнение си най-бързият стрелец, когото съм виждал, в която и да е епоха, и ще ти бъда благодарен до края на живота си. — След това Боунс се обърна към Влад. — Измъкни кинжала от гърдите на Ратлър, щом жена ми се отдалечи достатъчно от него. — А на Спейд просто каза: — Освободи Тейт.

Разнесе се звън на метал, докато Спейд сваляше оковите. Щом се оказа свободен, Тейт се протегна, както бе направил и Док, но доста по-тромаво поради дългия престой в неудобно положение.

— Нали ви казах, че не съм аз.

— Знаех, че ме подозираше — каза Док. — Извинявай, ако съм те притеснил тази сутрин, Кат, но Ратлър те дебнеше, застанал отстрани на къщата. Той разбра, че съм го видял, и реши да направи отчаян ход. Проследих го и стигнах тук точно когато намушка Анет. Куршумите ми поне му попречиха да я довърши.

Боунс сложи ръка на рамото му.

— Изведи Анет оттук и още веднъж приеми огромната ми благодарност.

След като двамата излязоха, Боунс се обърна към Влад с хладна усмивка:

— Какво ще кажеш да запълним овакантеното място на стената?

Бившият княз му отвърна със същата усмивка и двамата оковаха Ратлър с оковите, на които преди това висеше Тейт.

— Сигурно си гладен — казах на Тейт, който веднага след освобождаването си бе дошъл при мен. — Повярвай ми, тук има солидни запаси от храна. Помоли някой да ти ги покаже.

Тейт разтърка китките си, сякаш още усещаше врязаните в тях белезници.

— Мога да почакам. Главата ти кърви.

— Аз ще се погрижа за нея.

Приключил е оковаването на Ратлър, Боунс дойде при мен и притисна устни към раната на челото ми.

— Можеше да си спукаш главата с този удар в стената, да не говорим за риска да бъдеш простреляна. Упорита си като магаре. Добре че поне упорството ти е добре защитено от дебел череп. Още ли не съм ти благодарил за безразсъдното пренебрегване на нареждането ми да стоиш горе?

— Не — отвърнах с лека усмивка.

Боунс ме накара да седна и измъкна един кинжал от колана на панталоните си.