Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Ти, арогантен… — Пронизах с меча в корема едно опитващо се да ме захапе зомби, извъртях се и използвах цялата си сила, за да го разсека на две. — Обичащ да е центъра на вниманието… — Не се получи, то сграбчи острието. Боже мой, тези същества бяха наистина издръжливи. — Натруфен стар прилеп… — Прас! Главата ми се удари в стената. Щеше да бъде изненадващо, ако не си бях пукнала черепа. — Какво чакаш? Не си ли царят на страшилищата? Легендарният злодей, с когото плашат децата, че ще ги изяде, ако не слушат?

Още две зомбита се промъкнаха край Боунс и Менчерес, които, опрели гърбове един в друг, се опитваха да отблъснат чудовищата.

— Хайде, Влад, трябва да защитиш репутацията си. Ако не можеш да изпепелиш един прикован към стената египетски вампир, как навремето си прогонил турците от Румъния?

Чу се силен грохот, сякаш се бе взривил електрически трансформатор, а след това нападащите зомбита изведнъж рухнаха на пода. Внезапно от застиналите неподвижни фигури започна да се издига прах, която ги покри целите, докато накрая се превърнаха в купчини пръст. Призовани от земята, те отново се върнаха в нея.

— Ти успя! — казах задъхано, като захвърлих меча и се втурнах, но не към него, а в противоположната посока.

— Разбира се — чух го да отговаря, когато две силни ръце ме повдигнаха и ме притиснаха към окървавена гръд. — А ти какво очакваше, аз съм Влад Цепеш!

Около трийсет секунди държах Боунс в прегръдките си, чувствах как той целува косата ми, как ръцете му притискат гърба ми и бях истински щастлива. След това чух онзи звук — приглушен стон, който достигна до мен сред виковете на ликуващите вампири. Но този стон отекна във всяка клетка на тялото ми, което бе напълно обяснимо.

— Мамо!

Втурнах се през хола към задната част на къщата, сякаш ме дръпнаха с въже. Боунс ме следваше по петите, но не бе толкова бърз като мен, не и този път. Паднах на колене, когато я видях просната в скута на Дениз, която притискаше с ръце корема й. До тях лежеше зомби — сега само купчина пръст, — а майка ми бе неподвижна и бледа като смъртник.

— Не!

Викът се изтръгна от устата ми, докато вече действах, без да се замислям: измъкнах един от моите кинжали, срязах китката си, повдигнах главата й и притиснах раната до устните й. Острието бе стигнало до костта, така че червена течност бликаше и се изливаше в устата й.

Майка ми се закашля, пое малка глътка и върху устните й се появиха мехурчета въздух. Натиснах брадичката й надолу и я принудих да преглътне отново.

Дениз едновременно плачеше и се молеше. Боунс я избута настрани, за да се наведе над майка ми. Той взе кинжала, който бях използвала, и също сряза китката си, като я държеше над устата й, а на мен ми нареди да започна сърдечен масаж, за да ускоря разнасянето на кръвта му из цялото й тяло.

Подчиних се, заслепена от сълзите, и взех да притискам и отпускам гърдите й. Сърцето й бе спряло да бие точно когато Боунс й бе дал да пие от кръвта му. Отново и отново притисках гърдите й, докато Боунс й правеше дишане уста в уста.

— Това чудовище се втурна в стаята — задъхвайки се от ридания, разказваше Дениз, която също бе ранена на няколко места. — То скочи върху нея. Опитах се да го издърпам, но то бе много силно… Хайде, Джъстайна, не се предавай!

Плачът на приятелката ми бе толкова силен, че в първия момент не долових тихото туптене под дланите си. После майка ми се закашля и аз се отпуснах, а от очите ми рукнаха сълзи.

— Гадно… животно… махни се… от мен — хрипливо каза тя на Боунс.

Избухнах в смях, Боунс изсумтя и се отдръпна от нея, като сряза отново дланта си и я притисна до разреза на китката ми.

— Привет, Джъстайна. Изглежда ние с теб сме неразделни.

Дениз също се засмя, после избърса очите си и се огледа.

— Къде е Ранди? Той не е ли с вас?

Усмивката ми угасна. Едва сега забелязах, че Ранди не е в стаята с всички останали. Гледката на майка ми, кървяща до смърт, ми бе попречила да забележа това по-рано. Погледнах към Боунс, който се намръщи угрижено и скочи на крака.

— Защо да е с нас? — попита той рязко Дениз. — Ранди трябваше да стои тук.

Дениз се изправи с пребледняло лице.

— Искаше да помогне за намирането на предмета, използван от Патра за заклинанието. Каза, че няма да излиза от къщата. Тръгна преди двайсет минути…

Боунс се обърна и се втурна през вратата на стаята. Отидох при Дениз и хванах ръцете й. Независимо от голямата загуба на кръв, моите бяха по-топли от нейните.